Полковник Гришин се приближи до тялото на сибирския воин, наведе се да го разгледа за миг, а после отново се изправи и влезе в сградата.
Когато се върна в кабинета да напише доклада си, телефонът звънеше. Обаждаше се един колега от следствената група на Второ главно управление.
– Мисля, че скоро ще хванем и четвъртия – каза му той. – Сведохме заподозрените до двама. И двамата са полковници от контраразузнаването и в момента се намират в Източен Берлин. Поставили сме ги под наблюдение. Рано или късно ще спипаме онзи, който ни трябва. Да ти звънна ли? Държиш ли да присъстваш на ареста?
– Дайте ми дванайсет часа – отвърна Гришин. – Само дванайсет часа и съм при вас. Този искам лично да го пипна.
И полковникът, и колегата му си даваха ясна сметка, че изобличаването на един опитен офицер от контраразузнаването не беше лесна работа. След толкова години в системата той отлично познаваше методите ѝ и нямаше начин да не ги забележи, особено ако бяха насочени срещу него. Нямаше да остави флакон с невидимо мастило в дома си, нямаше да си купи апартамент.
Едно време беше лесно. При най-малкото подозрение хората се арестуваха и обработваха до изтръгване на признания или пък до доказване на невинност. През 1990-а властите вече искаха доказателства или поне сериозни основания за вината на даден човек, преди да пристъпят към арест. Лисандър нямаше да остави доказателства. За да го арестуват, трябваше да го хванат на местопрестъплението. А за това се искаше майсторлък и време.
– Отгоре на всичкото, Берлин вече беше отворен град. Източната му част формално все още се държеше от Съветския съюз, но Стената не съществуваше. При най-малките съмнения, че го следят, заподозреният веднага можеше да се измъкне на Запад. Трябваше само да се качи на колата си и да прекоси града. След това вече щеше да е прекадено късно.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Комисията се състоеше всичко на всичко от петима души. Председателите на геополитическата, стратегическата и икономическата комисии на Линкълновия съвет, Сол Нейтансън – по негово собствено желание – и Найджъл Ървин, който се оказа в положението да отговаря на въпросите на всички.
– Дайте да си изясним нещата от самото начало –започна Ралф Брук от икономическата комисия. –Каква ни е целта? Убийството на този Комаров?
– Не.
– Защо не?
– Защото атентатите рядко успяват, пък и в дадения случай това няма да реши проблема.
Ървин си спомняше по-добре от всеки друг в импровизираната заседателна зала многократните опити на ЦРУ да „ликвидира“ Фидел Кастро, които – при всичките средства и възможности на Управлението – неизменно завършваха с провал. Заредени с експлозив пури, които той не искаше да запали, напоен с отрова бански костюм, който той отказваше да облече, боя за обувки, от чиито изпарения брадата му трябваше да окапе на часа – и други от този род, направили ЦРУ за смях. Неспособно да се справи само, Управлението крайна сметка се обърна към мафията, чиито усилия бяха още по-комични. Джон Росели, наемният убиец на Коза Ностра, се оказа бетониран на една строителна площадка в залива на Флорида, а Кастро продължаваше да си изнася седемчасови речи – достатъчно основание да бъде убит, впрочем.
Шарл дьо Гол се бе измъкнал невредим от шест атентата, йорданският крал Хюсеин от доста повече, а опитите за убийство на Саддам Хюсеин нямаха чет.
– Защо да не може да стане, Найджъл?
– Не съм казал, че не може. Просто би било изключително трудно. Комаров има непробиваема охрана. Хората, които го пазят, изобщо не са за подценяване.
– Защо смяташ, че дори да успеем, няма да има ефект?
– Защото това би го превърнало в мъченик. А на мястото му веднага ще дойде друг. Може би дори ще започне да изпълнява същата програма – завета на падналия лидер.
– Тогава какво предлагаш?
– Всички политици на този свят могат да бъдат компрометирани. Американски патент, ако не се лъжа.
Последваха многозначителни усмивки. Ървин не беше забравил, че по негово време Държавният департамент и ЦРУ бяха положили доста усилия да компрометират неколцина чуждестранни лидери от левицата.
– Какво ще ни е необходимо?
– Пари.
– Няма проблеми – каза Сол Нейтансън. – Колко?
– Благодаря ти, ще се уточним по-късно.
– Друго?
– Известно оборудване. В общи линии налично на пазара. И един човек.
– Какъв човек?
– Способен да отиде в Русия и да свърши едно-друго. Много опитен човек.
– Това е по твоята част. По въпроса за Комаров: ако – нарочно казвам "ако" – успеем да го дискредитираме така, че да изгуби подкрепата на избирателите, оттам нататък какво, Найджъл?