Той изобщо не беше бъбрив старец, трябваше да забрави за тази идея. Беше обмислил всичко много по-внимателно от нея.
— Нека направим нещата по най-простия начин — продължи той, като се приведе към нея. — Ще говорим подред, докато вече нямаме какво да кажем. Аз ще започна. — Дел Карос отново погледна към олтара. — Няма основателна причина да ви предложа такава сума за иконата. Проблемът е личен. Моят баща също беше колекционер и специалист по история на изкуството. Много обичаше византийското изкуство. Беше чул и чел малкото известно за Света Богородица от Катарини и между двете войни отишъл в Гърция да я види. Не било лесно да я открие. Иконата била местена насам-натам, а и няколко села твърдели, че тяхната е истинската. Може би са го вярвали. Гърците не са хора, които се интересуват от истинската история. Баща ми подкупил един свещеник и успял да види истинската икона. И бил така очарован от нея, че предложил на свещеника да я купи. Сигурен съм, че е предложил щедра сума, но напразно. Гърците не биха се разделили с нея на каквато и да било цена.
— Как се казваше баща ви?
— Уилям. Или поне така се произнася на английски. Както и да е, години по-късно аз също отидох да видя иконата. Опитвах се да стана колекционер, макар да ми се налагаше да работя друго, за да се прехранвам. Семейството ми не беше богато, въпреки любовта на баща ми към изкуството. Аз също се влюбих в иконата. Тя беше… Е, на вас не е нужно да я описвам. Имали сте на разположение години, за да й се възхищавате. Завиждам ви за това.
— Изглежда на мен не ми влияе толкова. Може би не съм я гледала внимателно.
— Може би, но ефектът обикновено е незабавен, поне при мен беше така. Мога ли да ви попитам, вярвате ли, че Исус Христос е вашият спасител?
— Божичко, ама че въпрос. Честно казано, не съм сигурна. Необходимо ли е това, за да можеш да оцениш иконата, както трябва?
— Не говорим за оценка, а за нещо по-дълбоко. За способността й да те развълнува. Да лекува, да успокоява, дори да учи. Дали вярата е необходима? Не, вероятно не. Не и като предварително условие, но е трудно да усетиш докосването до духа и да не се промениш. Покръстването върви ръка за ръка с лекуването.
Този Дел Карос говореше като учител. В речта му не се долавяше евангелистки патос, но в последните му думи беше прозвучало скрито благоговение. Ана се почувства изолирана, чужда, неспособна да почувства нещо, което всички мъже около нея бяха успели да достигнат.
— Наистина ли вярвате в това?
— Вярвам в онова, което съм преживял. Уверявам ви, не съм човек с въображение. Животът ми не беше лек. Видях много жестокости, греховете ми са тежки. Греховете ми са тежки — повтори той, сякаш се чуваше за пръв път. Сега ръцете му яростно мачкаха шапката. Беше загубил част от самоконтрола си. — До известна степен тази вяра е бреме за мен, но това е неизбежно. През краткото време, когато иконата беше моя, изпитвах спокойствието и любовта, които винаги са живели у мен. Копнея за тези усещания. Затова ви предложих такава цена.
Беше ясно, че е казал повече, отколкото възнамеряваше, и думите му бяха изпълнени с горчивина. Вярваше му за причините, но в разказа му липсваха много неща.
— Знаете ли как иконата е стигнала до дядо ми?
Той тъжно се усмихна.
— Вие жадувате за миналото, а аз за бъдещето. Мисля, че сега е ваш ред да говорите.
Щеше да й каже онова, което искаше да разбере, ако успееше да го накара да продължи. Каква част от истината му дължеше след този малък изблик? И какво знаеше той?
— Дядо ми имаше свои теории за иконата — започна тя, без да знае защо. — Твърдеше, че е много по-стара, отколкото се смята. Че е била нарисувана в Константинопол през четвърти или пети век. Според него била поръчана от Света Елена.
— Сериозно?
Ана беше очаквала скептицизъм или учудване, но думите й сякаш объркаха стареца. Воднистите му очи се впиха в нея и той сякаш се вцепени.
— Предполагам, че това е абсурдно — бързо добави тя. — Нали старите икони са били унищожени? От огъня, от иконоборците, от турците или някой друг.
— Несъмнено. Но ми е интересно как е стигнал до подобна теория. Знаете ли?
— Не точно. Предполагам, че е прочел нещо. А може нещо в самата икона да го навело на тази мисъл.
— Разбирам. — Езикът на тялото му подсказваше ужасна тревога, но гласът му остана спокоен. — Показвал ли я е на експерти?