— Добре — съгласи се той и гласът му прозвуча убедително дори за самия него. — Трябва да го направя, не съм за тази работа.
Ана заобиколи масата и го прегърна.
— Обещай ми.
— Обещавам. Искам да престана. — Той затвори очи. — Моля се само те да ни оставят на мира.
— Можеше да е той, определено можеше да е той.
Бяха се преместили от кафенето в колата, за да може Бени да пуши. Пък и оттам имаха по-добър изглед към улицата на Матю. Нито момчето, нито Ана още бяха излезли, което Андреас прие като знак, че са се сдобрили.
— Но не можеш да бъдеш сигурен — каза Андреас.
— Как да бъда? — Бени блъсна вратата и веднага запали цигара. Плътна превръзка покриваше лявата му ръка и правеше някои от движенията му тромави. — Не съм го виждал никога, освен на снимки. А всички старци изглеждат еднакво.
— И защо мислиш, че може да е той?
— В лице приличаше. И би било нормално да държи край себе си човек като този холандец. Защо един обикновен колекционер би имал нужда от убиец?
— Той не е обикновен колекционер. И със сигурност е опасен. Но това не значи, че е Мюлер.
— Кеслер смята, че е той.
— И какви са основанията й?
— Женска интуиция? Не знам. Беше прекалено уплашена, за да я разпитам подробно. Но очевидно е признал, че е виждал иконата преди години. И не само това. Останала с впечатление, че е прекарал известно време с нея, че я е притежавал. Когато решил да прекрати разговора, тя го обвинила, че я е откраднал, за да го предизвика.
— И очевидно е успяла.
— О, да. След това интересът му към разговора нараснал неимоверно. Беше й изкарал ума от страх. От това заключавам, че тя е направила същото с него по някакъв начин.
— Нямах представа, че тя знае за съществуването на Мюлер.
— Може би не, поне по име. Но не е глупава, а и е чувала слуховете, че дядо й е купил иконата от нацистки офицер, който я плячкосал. Не й е било нужно да знае името му, за да се досети, че може би това е същият човек.
— Разбира се. Макар че е било дяволски глупаво от нейна страна да го предизвика така.
— Не е знаела с кого си има работа.
— Добре че си бил там.
— Добре че ме накара да я следя. Сега отново можем да попаднем на Мюлер. И тогава неверниците ще трябва да ти се извинят. — Бени поклати глава озадачено, дърпайки от цигарата.
Нещо в погледа на тъмните му очи накара Андреас да се почувства неудобно.
— Ти би го екзекутирал — по-скоро заяви, отколкото попита старецът — в църквата, ако беше сигурен, че е той.
— Какво ме интересува църквата? Пък и тази повече прилича на музей.
— Значи отговорът е положителен.
— Ако бях сигурен, защо не? Щеше да бъде рисковано наистина. Щеше да се наложи да очистя и холандеца, а наоколо имаше доста хора. Но колко шансове може да очаква човек?
— Безразсъдството ти ме притеснява. Чудя се дали трябваше да те включа в тази работа.
— Какво безразсъдство? — Бени издуха дим в лицето на събеседника си. — Дотук само си говорим. Влизаме в празни стаи. Получаваме недостоверна информация. Единственото безразсъдно нещо, което направих, е, че спасих момичето.
— Прости ми, с това се справи добре. Но аз ти вярвам, а онова, което чувам, ме безпокои.
— Не разбирам защо. И двамата знаем, че този човек трябва да умре. Но това няма значение, защото го изгубих и кой знае дали някога отново ще го намеря.
— Не си го изгубил, а си се погрижил за госпожица Кеслер. Така е било правилно. Сега си ранен, а аз не мога да ти помогна. Пък и бодигардът му. Тази работа стана доста опасна.
Няколко секунди Бени го изучаваше.
— И казваш, че трябва да се откажем?
— Да оставим на властите да се занимават с него. Това казах и на Матю. Обстоятелствата не са в наша полза, а целта не си заслужава риска.
— За всеки от нас целта е различна. Твоето момче е невинна душа и преследва една икона, която ще му донесе само мъка, независимо дали ще я намери или не. Прав си да му казваш да не се занимава с нея. А нашата цел е много по-проста.
— Твоята цел.
— Добре, моята. Проста, директна, оправдана и аз мога да я осъществя.
— Да, с превързана ръка и без да знаеш дали това е човекът, когото търсим.
— По дяволите! — изруга Бени и загаси цигарата в мръсния пепелник. — Току-що разговаряхме за това. Раниха ме, докато изпълнявах поръчението, което ти ми възложи. Щеше да бъде много по-лесно да ги елиминирам.