— Можем да я помолим да не споменава името ти, ако това те притеснява.
— Не. Имам разрешително за частен детектив, пистолетът е регистриран. Но случилото се може да изглежда зле за всички останали. Защо е разговаряла с купувачи, след като е продала иконата? Защо дядото на заподозрения е наел детектив да следи приятелката му? Пък и не бих разчитал на полицейската защита. Рядко я осигуряват.
— Матю може да отиде в къщата на сина ми за известно време. Жената може да го придружи. Там ще бъдат в по-голяма безопасност.
— Ще се обадиш ли на твоя човек? На Морисън?
— Да. Снощи, когато получих съобщението му, беше твърде късно. Ще му се обадя още днес.
— И ще ми кажеш, ако е открил нещо интересно?
— Може би.
Бени яростно издиша.
— Не си играй с мен, Спиридис, иначе ще се откажа от теб.
— Това ще бъде истинска трагедия.
21.
Този път Морисън поиска да се видят. Андреас го откри на ъгъла на Петдесета улица и Пето авеню под надвисналата фасада на катедралата „Свети Патрик“ и двамата тръгнаха на изток, където Морисън имаше друга среща.
— Как е синът ти?
— Струва ми се по-добре — отвърна Андреас. — Не мога да си го обясня.
— Недей. Това е хубава новина.
— Ще видим.
— Как мина пътуването на внука ти до Солун?
— Робърт, моля те, имаме съвсем малко време.
— Мислиш, че това е светски разговор? Той много го е загазил, приятелю. В Гърция има двама убити, а приятелчето ти Драгумис е изчезнало в неизвестна посока.
— Да не би да участваш в разследването?
— Не. Просто съм любопитен.
— Всъщност се подсигуряваш.
— Естествено. Аз му дадох разрешение да напусне страната. Сега излиза, че нещата се усложняват. Не смяташ ли, че ми дължиш някои отговори?
— Значи нямаш информация за мен?
— Имам, но ще я споделя срещу твоята. Такъв съм си аз, обичам да споделям. Сподели нещо с мен, Анди.
Добре тогава. Андреас обмисляше какво да каже.
— Матю не е бил близо до мястото на инцидента. Някой се е опитал да убие Драгумис в планината. Поне двама са загинали, един от тях е племенникът му. Властите там подозират организацията „17 ноември“, което означава, че няма да заловят никого. Но аз съм скептично настроен към тази версия.
— Защо?
Бяха спрели под една лампа на Парк авеню. Татуиран куриер с велосипед профуча по Петдесета улица, прекръсти се и бързо се включи в движението, точно пред един ревящ камион. Въпросите на Морисън уморяваха Андреас.
— Племенникът бил застрелян с куршум 45-ти калибър, имало е и мотоциклет, което подхожда на „17 ноември“. Но Драгумис е твърде стар, за да им бъде мишена, а и всичко е станало твърде далеч от Атина.
— Кого подозираш?
— Всички. Фотис имаше много врагове. Но ти сигурно знаеш повече от мен, така че защо не го споделиш?
— Не е чак толкова много — заяви Морисън, докато пресичаха булеварда. — Идентифицирали са втория човек. Лежал е дълго в затвора за разни престъпления — от изнудване до продажба на оръжие. Бил е толкова обгорял, че отначало са го взели за приятеля ти. Но сега смятат, че шапката и цигарите са по-скоро нещо като съобщение от Драгумис, с което казва на онзи, който е поръчал убийството, че ги е изиграл.
— Как е избягал Фотис?
— Не е съвсем ясно. Откриха една изоставена кола край малко летище в Козани.
— Върнал се е тук — каза уверено Андреас.
— Възможно е. Аз реших, че се е скрил.
— Ще го направи, но първо ще дойде тук. Казвам ти, Робърт, изобщо не вярвам, че Иконата е напускала Ню Йорк.
— За това си прав.
— А сега стигаме до твоята информация.
— Нюйоркската полиция разследва служителите на Драгумис, особено изчезналия след кражбата Антон Маркус или Марчевски. Хванали са го на „Кенеди“ онази вечер. С фалшив паспорт и десет хиляди долара в брой. Костелив орех е и не иска да каже нищо. Но е работил за един тип, Василий Каров, търговец на алкохол на едро, от руската мафия. Очевидно Драгумис е наемал доста хора от Каров, но съществува въпросът дали те всъщност са напускали руснака. Разбираш ли ме?
— Още не съм сенилен.
— Както и да е, смятат, че Каров може би е замесен. Веднъж са го арестували, но нищо не са научили. Този път са му казали, че Антон е проговорил, което не е вярно, но явно са познали някои неща. С помощта на двама адвокати осем часа по-късно той се съгласил на сделка и им казал всичко. Повечето е точно така, както ти го мислеше. Драгумис и Каров са измислили заедно целия план. Другият руснак не би трябвало да пострада, но никой не му казал за плана и той се съпротивлявал с всички сили. Иконата била открадната за Драгумис. Руснакът получил други картини, които откраднали по същото време. Само че Каров твърди, че Драгумис го измамил и му оставил друга икона. Той сметнал, че това е достатъчно извинение, за да не удържи на думата си, и я продал на някакъв купувач.