— Здравей, Ники — каза той на руски и седна на стол до леглото му.
Мъжът се размърда под чаршафите, но системата в лявата му ръка ограничаваше движенията му. Под синята болнична пижама се виждаше дебела превръзка. Някой беше сложил ваза с жълти лалета на масичката на колелца до него. Един параван го отделяше от леглото до прозореца, където друг пациент гледаше телевизия.
Николай кимна, но нищо не отговори.
— Сам съм. — Андреас мина на английски. — Исках да видя как си.
— Жив съм. — Гласът му беше малко по-силен от шепот.
— Да. Внукът ми има пръст в тази работа. — Николай го погледна в недоумение. — Матю. Същата сутрин отишъл у кръстника си, но вместо него намерил теб да кървиш на земята. Притискал кърпа към раната ти, докато не пристигнала линейката. Не ти ли казаха?
— Полицаите задаваха въпроси. Не ми казаха много.
— Никой ли не те е посетил? Никой от хората на Фотис?
— Само Филип, управителят на ресторанта.
— Той ли ти донесе цветя?
— Не — Николай се усмихна леко. — Приятелката ми.
— Чудесно. Радвам се, че не си сам.
— Сега е на работа. Скоро ще дойде пак.
— Няма да остана дълго.
Николай прочисти гърлото си и се размърда отново. Очевидно раната го болеше.
— Не знаех какво е направил Матю. Благодарен съм му.
— Сега има проблеми с полицията. Мислят, че има нещо общо с кражбата.
— Арестуван ли е?
— Не. Нямат доказателства. Но след като Фотис го няма, може да решат, че някой друг трябва да поеме вината.
— Не разбирам. Вече са арестували Антон и Каров. Приятелката ми ми каза. Защо им трябва някой друг?
— Стига, Ники, и двамата знаем, че това не е всичко. Полицията също го знае. Фотис е накарал Каров да открадне иконата. Всички са участвали — Антон, Каров, Драгумис. Всички, освен теб. Ти е трябвало да поемеш куршума.
Николай направи гримаса и стисна чаршафа с дясната си ръка.
— Всички ли? А защо не и вашият внук? Може би дори вие.
Андреас кимна дипломатично.
— Не те обвинявам, че ме подозираш. Много добре знаеш, че с Фотис сме на различни страни. Може да смяташ, че планът е бил мой. Но не би трябвало да подозираш Матю.
— Нищо не разбирам. Лежа тук и никой нищо не ми казва.
— Знаеш ли кой стреля по теб?
— Носеха маски, не ги познах.
— Браво! — Андреас се разсмя иронично. — Опитват се да се убият, а ти още пазиш тайната им. Така си обучаван, нали? Да пазиш тайна. Ти си добър войник, Ники. Когато умреш, всички ще го казват. Той беше добър войник, отличен инструмент. Пазеше тайна.
— Вървете по дяволите!
— Поне приятелката ти ще скърби за теб.
— Какво ви засяга това?
— Казах ти. Става дума за внука ми.
— Вашият внук през цялото време беше с Драгумис и непрекъснато говореха за онази икона. Може би полицаите са прави. Може би трябва да им го кажа.
Андреас се приведе и снижи глас.
— Фотис използва момчето. Както използва теб, както е използвал и мен. Така действа той и ти го знаеш. Отдавна мина времето, когато трябваше да го защищаваш, сега трябва да се погрижиш за себе си. Те всички те предадоха. Ти си сам, освен ако не решиш да ми се довериш, поне малко.
— За глупак ли ме мислите? Грижа се за себе си. Не искам да ги защитя, а да остана жив, това е всичко.
— Но мълчанието ти няма да те запази. Не си направил нищо лошо, а те се опитаха да те убият. Сега те са преследваните. Драгумис се крие. Каров е арестуван, а бизнесът му — прекратен.
— Някой ще го замести. Не знаете как стоят нещата в моя квартал. Ако свидетелствам срещу някого от тях, няма да ми простят.
— Чудя се дали си прав. Каров е сключил сделка, така че няма нужда да свидетелстваш. Едва ли някой ще те обвинява за Антон, след като те е предал. Но както и да е. Не те карам да свидетелстваш срещу никого.
— А какво искате?
— Много е просто. Искам да знам какво е правил Фотис, преди да го качиш на самолета онази сутрин. Всичко, което се сетиш. Както виждаш, въпросът не е опасен.