Огледа се за рани, но не откри нищо. Изстрелите бяха дошли от горната част на стълбището. Драгумис — ако това беше той — го бе изчакал да се приближи, за да стреля, но очевидно не бе успял да се прицели. Когато погледът му се проясни, германецът поклати глава. Беше извадил късмет. Стоеше на болните си колене с ожулен череп и по никакъв начин не можеше да се изкачи по стълбите. Нямаше значение, поне беше влязъл в къщата. Погледна към отсрещната страна на коридора. Там имаше голяма всекидневна с плюшени мебели. Светлината, нахлуваща през френските прозорци, падаше върху бяло канапе, стъклена масичка и дебел килим. Тя му напомни за една стая в къщата, която някога бе негова — място, където се беше чувствал почти щастлив. Не биваше да мисли за това сега. В задната част на трапезарията, до високия стъклен шкаф, имаше врата. В такава голяма къща сигурно имаше и задно стълбище. Трябваше да го намери и да открие Ян. Мюлер бавно и болезнено се изправи и тръгна към тясната врата.
Кухнята беше голяма и мрачна въпреки белите стени и сините завеси, във въздуха се усещаше лек мирис на газ. На мивката стояха купа и чаша за кафе. Тук имаше две врати, освен онази, през която беше влязъл. Тази вляво изглеждаше по-обещаваща, но едва си го беше помислил, когато оттам се разнесе силен гръм. Очевидно беше от по-големокалибрен пистолет. Значи горе имаше двама души. Но къде беше Ян? Ако го бяха убили, всичко беше изгубено и щеше да е късметлия, ако се измъкне жив оттук. Късметлия. Не беше подходящата дума. За човек на неговата възраст нямаше изход. Нямаше да си тръгне без иконата, каквото и да станеше. Наложи си да тръгне към мястото, откъдето се бе чул изстрелът. Къс коридор водеше към малка стая, пълна с шкафове и черно-бели монитори. Видя паркираните коли отпред, предните стълби, свещеникът, който се разхождаше покрай къщата. Нямаше вътрешни камери. Когато вдигна очи, Ван Меер стоеше до него и се усмихваше.
— Изгубил си си шапката.
— Да — прошепна Мюлер, прикривайки шока си, че го бяха изненадали така лесно. — Май че е така. Какъв беше този изстрел?
— Неточен. Мина на половин метър от мен, но горе има някой.
— Отпред също.
Ян кимна.
— В неизгодно положение сме. Двама на двама, а те са по-високо. Най-разумно би било да се оттеглим.
— В никакъв случай. Друг път няма да имаме такава възможност.
Ян кимна отново, бе очаквал този отговор. Очите му гледаха през рамото на германеца към кухненската врата и докато разговаряха, ушите му се напрягаха за всеки необичаен шум. Имаше мигове, когато Ван Меер приличаше на робот, на изкуствен мозък, но сега Мюлер усещаше, че ловецът у него се е събудил. И той нямаше да си тръгне.
— Очаквам голяма премия — каза Ян.
— Готово. Предните стълби са дълги и прави. Оттам няма да стане.
— Отзад има завой. Може би на четири метра от площадката до стрелеца.
— Значи ще минем оттам.
— Чакай тук.
Мюлер не обичаше подчинените му да му заповядват, но с този свикваше, затова остана да наблюдава входа към стълбището, докато Ян влезе в кухнята. Върна се малко по-късно с куп кърпи, вързани заедно, които силно миришеха на нещо. Вероятно на почистващ препарат. В другата си ръка държеше мокра хавлия.
Приближиха се внимателно до стълбището и тръгнаха заедно по тесните стълби. Ян извади сребърна запалка от джоба си и подпали кърпите, кимайки на Мюлер. Старецът се плъзна по външната стена, съзирайки огромната дупка в мазилката на една ръка от себе си. Преди да завие зад ъгъла, той протегна ръка и стреля три пъти, вдигайки оглушителен шум, после се върна обратно. Ян стъпи на негово място и хвърли пламтящите кърпи на стъпалата.
Въздухът се изпълни с остър, неприятен дим. Щяха ли да запалят цялата къща, чудеше се Мюлер, който още трепереше. От страх или от радостно очакване? Кога беше станал толкова страхлив, толкова крехък? Ян го погледна с характерното си снизходително изражение. Отгоре долетя тропот, някой тъпчеше пламтящите кърпи. Приведен, Ян се подаде зад ъгъла, стреля два пъти и отново се прикри. На стълбището се чу тъп метален звук. Холандецът още веднъж надникна и изчезна зад ъгъла. Мюлер си пое дълбоко дъх и го последва, като пътьом грабна мократа кърпа.