— Винаги я защищаваш. — Но Алекос се усмихна, макар и само с ъгълчетата на устата си.
— Когато съм с нея, защищавам теб. — После добави, сякаш току-що му бе дошло наум: — Скоро ще дойде да те види.
— Да, веднага щом й съобщиш за състоянието ми. Не се съмнявам, че всички ще се струпат край леглото ми със светена вода и свещеник. Разчитам на теб да изгониш свещеника. — Андреас не отговори и Алекос погледна сина си. — Ти ли го взе от летището?
— Фотис — отвърна Матю.
— Разбира се. Двамата конспиратори.
— Праща ти поздрави.
— Поздрави го следващия път, когато обсъждате плановете си.
Матю се засмя.
— Какви планове?
— Бог знае — дрезгаво каза Алекос. — Питай дядо си.
— Фотис изпрати човек да ме вземе от летището — обади се Андреас. — Не го очаквах. От години не сме се виждали с него.
— Как се чувстваш днес? — тихичко попита Матю.
Баща му завъртя дланта си нагоре-надолу — жест, който и двамата разбраха.
— Все така. Правиха ми някакви изследвания. Казват, че скоро ще мога да се прибера у дома. Седни, татко.
Андреас почти се свлече на твърдия стол. Разкопча палтото си и сложи шапката в скута си.
— Това са чудесни новини — каза Матю. — Значи кръвта ти е по-добре.
— Малко. Е, поне не е по-зле.
— В такъв случай не трябва ли да продължат с терапията? Откъде знаят, че няма да продължи да се подобрява?
— Възможно е. Казват, че е възможно, но не го вярват, а и аз не им вярвам. — Алекос говореше без гняв. В гласа му се усещаше огромна умора. — Пък и в момента не мога да понеса повече терапия. Имам нужда от почивка, а тук не мога да си почина.
— Разбира се — подкрепи го Андреас. — Трябва да се прибереш у дома.
— Аз пък мисля, че ти имаш нужда от почивка, старче. Изглеждаш по-зле и от мен.
Андреас мълчаливо се взря в сина си като в кола, пострадала при катастрофа. Неспособен да отмести поглед, съзнаваше, че истинските чувства са изписани на лицето му, но не можеше да ги скрие.
— Добре съм. От полета е. Така и не можах да свикна със самолетите.
Изразът върху лицето на Алекос беше нежен, така го гледаше като дете, и спомените го заляха като парализираща вълна. Посегна да разкопчае палтото си и осъзна, че вече го е направил, затова стори същото с бялата си риза.
— Матю, дай на дядо си вода — нареди Алекос.
— Не — отвърна Андреас. — Видяхме в коридора кафемашина, помниш ли?
— Сигурен ли си, че искаш кафе толкова късно? — Загрижеността на момчето беше естествена, но у Андреас моментално се надигна гняв.
— Да не ме смяташ за баба? Ще си взема сам.
— Не, аз ще отида.
— Черно, без захар — обади се Алекос от леглото.
— Да — потвърди Андреас, — баща ти знае. Благодаря, момчето ми.
Когато Матю излезе и двамата останаха сами, Андреас вече не знаеше какво беше възнамерявал да каже на сина си.
— Фотис спомена, че отначало не си искал да го видиш. — Сега той говореше на гръцки.
— Изненадан ли си?
— Много време мина. Защо още си му ядосан?
— Смяташ ли, че тези неща се забравят само защото е минало време? Би ти се искало, нали? Да има давност за греховете и когато мине повече време…
— Не обсъждаме моите грехове — рязко отвърна Андреас, въпреки желанието си.
— Така ли? А какво обсъждахме? Напоследък съм доста разсеян.
— Твоето щастие.
— А, да, моето щастие. То винаги ти е било голяма грижа. Както и да е, видях се с него, така че няма какво да ми натякваш.
— Рини те е накарала.
— Уморих се да споря с нея, както сега се уморих да се карам с теб.
— Не искам да се караме. Благодарен съм ти, че поиска да ме видиш.
Алекос изглеждаше почти шокиран или играеше много добре.
— Ти си ми баща. Член на семейството ми.
— Фотис също е от семейството.
— Фотис е роднина. Ти си от моята кръв. Пък и какво можех да направя — да кажа на Матю: „Моля те, кажи на дядо си да изчака в коридора?“.
— Някога щеше да го направиш.
— Тогава имах сили.
— Значи това е причината да бъда тук? Заради Матю?
— Не става дума за теб, старче, нито за прошката ти. Става дума за мен. Бог знае защо си дошъл. Не искам да знам другите причини. Ти си тук. Имаш право да бъдеш. Остави нещата така и не питай повече.
Алекос се отпусна на възглавниците. Глупак, наруга се Андреас, защо го изтощаваш! Остави го и не питай нищо повече.