Матю почувства как косата му настръхва и противно на природата си изпита желание да сподели нещо за себе си.
— Това е било първоначалното й предназначение — каза тихо той. — За това е била създадена.
Беше намерил подходящите думи. Стори му се успокоена, макар да не помръдна.
— Странно. Бил е възпитан като католик, но предпочиташе православното изкуство. Сякаш естетическите му предпочитания го бяха довели до друга вяра. Което може да ви накара да се съмнявате в искреността му, но аз мисля, че по принцип изкуството, дори светското, беше свещено за него.
Той се усмихна, разбрал, че не е нужно да отговаря.
— Надявам се — колебливо каза тя, — че разговорите за религия не ви обиждат.
— В никакъв случай. Аз съм грък, религията е в кръвта ни.
— Трябваше да се досетя. Адвокатът ми познава кръстника ви или някой друг от роднините ви.
— Така е.
— Тогава Спиър е?…
— Променено от Спиридис. Дядо още не може да прости на баща ми за това.
— Ясно. — Тя отново седна, макар че явно разговорът бележеше някакъв напредък. — Значи сте православен грък?
— Да, може да се каже. Баща ми не е религиозен и като малък имах съвсем ограничен контакт с религията.
— А майка ви?
— Тя и дядо ми са вярващи. Броеници, календари със светци и всичко от този род. Водеха ни на църква на Великден, обясняваха ни за какво става дума.
— На вас?
— На мен и на сестра ми.
— Сестра ви религиозна ли е?
Какво, по дяволите, целеше с тези въпроси?
— Не. Наследила е от баща ми ума му на учен.
— А вашият ум на учен ли е, или на вярващ, господин Спиър?
— Опитвам се да съчетая и двете. Образованието ми е научно, но не можеш да разбереш православното изкуство, без да си наясно с религиозното му предназначение.
— Какъв дипломатичен отговор!
— Записвам си ги на маншетите, в случай че ми потрябват.
— Ако някой грубиян като мен ви подложи на разпит — разсмя се тя. — Извинете, просто се опитвам да ви опозная. Май попрекалих.
— Ако не искате да го направим сега, можем да насрочим друга среща. Признавам, че ще бъда разочарован, но…
— Не, няма нищо. Вие бяхте изключително търпелив.
— Моля ви, наричайте ме Матю.
— Добре, Матю. Обикновено ми казват Крис.
— Обикновено?
— Да.
— И аз ли да ви наричам така?
Би могъл да си обясни продължителния й поглед по много начини, затова предпочете да не търси значението му. Тя отнесе чашите до мивката и известно време остана там с гръб към него.
— Не. Наричай ме Ана.
— Ана. Добре.
— Последвай ме, Матю.
Помещението не беше голямо, може би шест на три метра и половина. Мракът в него беше подчертан от светлината в останалата част на къщата. Единственото осветление идваше от разпръснатите ивици синя, червена и жълта светлина от шестте малки прозореца със стъклопис. Матю различи пейка, канделабър, квадратни икони по стените. Виждаше детайлите на няколко от по-близките изображения на стената. Група фигури и кръст на фона на сиво-синьо небе. Не можа да различи нищо от най-голямата икона, която се намираше точно срещу арката, докато спътницата му не завъртя ключа отвън и Богородица от Катарини бавно изплува от мрака.
Беше около шестдесет на осемдесет сантиметра, много повредена и на пръв поглед изглеждаше почти абстрактна: блестящо златно поле с вишнева ивица, която тръгваше от дъното, а после покриваше по-голямата част от дървото. Скоро разбра, че това е роба, увита около торс и глава на жена. Ръцете й бяха вдигнати пред гърдите, дланите, притиснати в молитва. Покривалото й се различаваше ясно, но лицето се губеше. Освен очите. Те сякаш притегляха и Матю осъзна, че е изминал повече от половината път към иконата, без да усети, че се движи. Дори снимката не го беше подготвила за тези очи, които го наблюдаваха изпод покривалото. Големи, тъмнокафяви, почти черни, с бадемовидна форма в предпочитания източен стил. Проникващи, всезнаещи, опрощаващи или готови да простят, но след като изискат нещо от теб. Матю се взира в тях колкото можа да издържи, после трябваше да отмести поглед.
— Добре ли си? — тихо се обади Ана зад него.
— Да.
— Смущаващи са, нали? Очите. Не мога да ги гледам дълго.
— Много са изразителни.
— И малко плашещи, струва ми се. Красиви, но осъждащи. Така усещаш религията, когато си млад.