— Но не знаеш къде е точно.
— Тъкмо това искам да разбереш.
— Тогава как разбра, че е тук?
— Информираха ме.
— Надежден източник, надявам се.
— Ще ти платя, за да не си изгубиш времето.
— Натрупал си излишни драхми? Щом един грък е готов да си плати, значи е много сигурен. Но тогава не става дума за услуга.
— Ами да не говорим за услуги. Откажи ми, ако искаш, но не си играй със стареца.
Бени вдигна ръце в знак, че се предава, наведе се за нова цигара, после осъзна, че не е изпушил старата. Беше по-разтревожен, отколкото показваше.
— Мюлер. Знаеш ли колко проблеми ми създаде с тази работа?
— Как да не знам, след като си ми го казвал толкова пъти? Но сега работиш за себе си.
— Това означава, че източниците ми са по-малко от преди.
— Но имаш по-добра технология.
— Това — махна Бени към монитора — няма да ни помогне за Мюлер. Не вярвам да ни улесни, като отседне в голям хотел.
— Защо не? От години никой не го е търсил. Обикновен гражданин, който пътува под чуждо име — къде би могъл да се скрие по-добре, отколкото в голям хотел?
Бени помисли над казаното.
— Може и да си прав. Но опитът ми подсказва, че поведението на хората не се променя. Може да се поизменят малко, но основното си остава. Старите нацисти не отсядат в хотели.
— А къде?
— В частни квартири, ако имат връзки. В такъв случай никога няма да го открием. От доста време не съм търсил някого от тях, а в тази страна — никога, но има два малки пансиона, ръководени от възрастни немкини, които са много дискретни. Единият е в Бруклин и може би вече не съществува, а другият — във Вилидж. Аз бих започнал оттам.
— Ще го направиш ли?
— Имам няколко условия.
Андреас въздъхна. Би предпочел да плати кралски откуп, отколкото някой друг да му поставя условия, но Бени беше професионалист от неговия ранг и не можеше да бъде третиран като наивен аматьор.
— Да?
— Какво смяташ да направиш, когато го откриеш?
— Това е въпрос, а не условие.
— Едното следва от другото. Трябва да знам. — Бени го гледаше втренчено и Андреас усети, че мисли по-дълго, отколкото беше разумно. — Приятелю — настоя евреинът, — знаеш ли някога предварително какво смяташ да правиш?
— Имам въпроси към него и се надявам да получа отговори. Важно е и да наблюдавам действията му.
— Някога плановете ти бяха по-дръзки.
— Бях по-млад. Той не е виновен за смъртта на родителите ти, Бени, бил е там само за да краде. Това е единственото, което го интересува.
— Може и да е така, но това не оправдава действията му. Виждал съм подписа му върху заповеди за арест. И той е виновен. Ти също го търсиш, това е достатъчна причина.
— Причина за какво? Кажи проклетите си условия.
От прозореца се чу далечен вой на сирени. В някаква близка стая се смееше жена. Андреас се чувстваше прикован на стола от старостта и умората.
— Първо, не ти искам парите. Ще го направим заедно или няма да участвам. Когато го намеря, ще го посетим. Ако сме заедно, ще отговори по-лесно на въпросите ти.
— И после?
Бени сви рамене.
— Ако обстоятелствата позволят, ще се отървем от него.
7.
— Този път направих прясно кафе.
Матю усещаше, че тя е свикнала да се владее, но суетенето й около шкафовете издаваше нервност. Той ли беше причината? Защо? По-вероятно беше разстроена от изпълнението на дядовото си завещание, а той си бе взел още един свободен следобед, за да й помогне с подробностите. Беше вървял покрай езерото, без да обръща внимание на режещия вятър, избледняващото златисто отражение във водата, гневните погледи на тичащите, когато трябваше да се разминат с него по тясната пътека. Сетивата му бяха притъпени от образите в съзнанието му: слепият овчар, който внезапно се взира в пламъка на свещта; облечените в черно вдовици, паднали на загрубелите си колене, които изплакват мъката си пред Божията майка и си тръгват пречистени; тъмната църква, пълна с уморени, отчаяни молители, които за миг стават едно цяло — с докосване и поглед. Лица като на дядо му, на лелите и братовчедите му, като неговото. Думите на Майер-Гоф отекваха в главата му: видях това със собствените си очи. Едва се усети да излезе от парка на Деветдесета улица, скъпите му обувки бяха изцапани с кал, а крачката и пулсът му се ускориха странно, когато къщата на Кеслер изникна пред погледа му.