— Благодаря — каза той, — не беше нужно.
— Само че не е гръцко кафе. Не знам как се прави.
— Трябва да е смляно по определен начин, както еспресото. По-добре иди някъде, където го правят хубаво.
— Знаеш ли такова място?
Ана занесе двете чаши на масата и седна срещу него. Лицето й още изглеждаше уморено, но под умората се усещаше сила. Явно се справяше.
— Знам няколко.
Беше толкова сигурен, че ще го попита къде са и ще го помоли да я заведе в някое от тях, та се почувства леко смутен, когато тя не го направи.
— Благодаря, че дойде — каза Ана, загледана в кафето си, и гласът й прозвуча делово. — Знам, че те примамих само с възможността отново да видиш иконата, но цената, която трябва да платиш, е да обсъдим някои неща. Неофициално. Разбирам, че си лоялен към музея.
— Ще се радвам да ти помогна.
— Можеш ли да ми кажеш дали музеят сериозно възнамерява да я купи?
— Няма съмнение, че сме заинтересувани, но не съм сигурен доколко.
— Имаш предвид, че зависи от цената?
— Разбира се, тя също е фактор. Главният уредник от моя отдел трябва да я види, както и директорът.
— Значи няма да преговарям с теб?
— Аз ще участвам, но решението няма да зависи от мен.
— Какъв срам — подхвърли тя безизразно. — А толкова добре се разбираме.
Той се засмя нервно. Ана беше много пряма, но настроенията й бързо се променяха и изобщо не можеше да я разбере.
— Можеш да настояваш. Хората понякога правят така. Една ексцентрична стара дама разговаря само с младшия ни адвокат, защото е учил в университета на покойния й съпруг.
— Това е гениално.
— Директорът не мисли така.
— Да го направя ли и аз? Това ще помогне ли за кариерата ти?
— Знаеш ли — предпазливо каза той, — може би трябва да оставиш преговорите на адвоката си.
— Адвокатът ми е мошеник. Може да ограби и двете страни, без да се замисли.
— Не би ли трябвало да имаш адвокат, на когото вярваш?
— О, аз му вярвам. — Тя сведе очи към масата, преди да отпие от чашата. — Той се грижи за делата на семейството от тридесет години и знае всичките ни тайни. Не бих могла да се отърва от него, дори да исках.
— Определила ли си цената?
— Той я измисли. На мен ми се струва висока, но ако иконата е толкова рядка, колкото казваш, може би не е. Ще ми се да можех да те попитам дали е добра.
— Ще ми се да можех да ти отговоря. Добра е, ако върви на пазара.
— Но ние не я пускаме на пазара.
— Не мога да повярвам, че адвокатът ти не е направил сондажи.
— Мислиш, че трябва да проучим пазара?
— Би било естествено.
— Да говорим с онези сводници от аукционните къщи ли? — рязко попита тя. — Те ще ни обещаят слънцето, луната и звездите накуп.
— Може и да ги получат.
— Какво искаш да ми кажеш, Матю? Че трябва да отида при някой богат частен колекционер?
Погледът й беше напрегнат и той усети, че се бори с неудобството си, подтикван от неразумна откровеност.
— Честно казано, смятам, че това е ужасна идея. Но ти може би не мислиш така.
— Не говори глупости.
— Просто мисълта, че такава творба ще бъде изолирана от света, закачена на нечия стена…
— Както е сега — прекъсна го тя.
Той бавно издиша.
— Да, както е сега. Би било тъжно. Трябва да стои някъде, където много хора могат да я видят.
— В музей.
— Това е най-явният избор.
— Но дали музеят ще й отдели вниманието, което заслужава?
Тя повтаряше въпроса на Фотис, а Матю все още нямаше отговор на него.
— Можеш да поставиш условия при продажбата. Хората непрекъснато го правят.
Ана поклати глава.
— Адвокатът ми казва, че само с една картина няма да имаме достатъчно основание. Ако дарявах цялата колекция, бих могла да имам изисквания. Или ако ставаше дума за Пикасо, за Рембранд. Греша ли?
— Вероятно си права. — Той сви рамене. — Но все пак си струва да се опита.
— Дразни ли те, че византийското изкуство не се ползва със същото уважение както старите майстори, импресионистите или другите известни художници?
— Знаеш ли, когато започнах да се занимавам с това, никога не съм мислил за известността. Просто учех нещо, което ме интересуваше, такъв глупак бях.
— Но това би трябвало да те вбесява. Хората, които са създали тази икона, за тях това е било въпрос на живот и смърт, нали? Носели са иконите пред армиите си, когато са влизали в битка. Умирали са, за да ги защитят. Кой е умрял заради Реноар?