Тя натъпка голямо парче омлет в устата си, сякаш не беше яла дни наред.
— Всички гърци ли умеят да готвят?
— Това е просто омлет, Ана. Всеки може да го направи и не се води за готвене.
— За теб, може би. В тази кухня това е върхът на кулинарните постижения.
— Поласкан съм.
— Може ли да ти задам един нетактичен въпрос?
— Защо изведнъж започна да ми искаш разрешение?
— Защо не си женен?
— Как да ти отговоря? Съдба. И аз мога да те попитам същото.
— После ще говорим за мен. — Тя повъртя чашата си по масата, сякаш я включваше в някакъв сложен инженерен проект. — Значи нямаш връзка?
— Не казах това.
— Можеш да останеш на вечеря, без да е нужно да се обаждаш на никого.
— Може би приятелката ми е вън от града.
— Защо ме караш да гадая?
— Добре — предаде се той с напрегната усмивка, — права си. В момента съм необвързан.
— Как е възможно? Хубав и интелигентен мъж като теб.
Тя го каза небрежно, сякаш той бе свикнал на такива комплименти, но Матю усети, че отново се изчервява. Може би беше от виното.
— Този град е пълен с красиви и интелигентни самотници — отвърна той предпазливо. — Не е толкова загадъчно. Пък и наскоро се разделих с приятелката си, с която бяхме заедно дълго време.
— Кой поиска да се разделите?
— Тя, но вината беше моя.
— Защо?
— Имитацията ми на Мусолини я вбесяваше.
— Кажи де!
— Задаваш прекалено много въпроси, Ана.
— Съжалявам. — Тя остави шумно вилицата. Чинията й беше празна.
— Май някой отдавна не е ял.
— Забравям, не е ли ужасно? Зряла жена съм, а забравям да ям. Когато съм в Санта Моника, винаги се срещам с приятели на обяд и вечеря. Тук нямам такива ангажименти. Всъщност, често вечерях с дядо, преди болестта му да се влоши.
— Не ми казвай, че седя на неговия стол.
— Дядо ми да се храни в кухнята? Винаги сядахме в онази мрачна трапезария, дори да бяхме само двамата. Той едва ли знаеше как изглежда кухнята.
— Кой ви готвеше?
— Андре. Мил старец, когото ще трябва да уволня.
— Може би е по-добре да го задържиш — отбеляза Матю, сочейки празната й чиния.
— Почти осемдесетгодишен е и иска да си почине. Вече се отървах от онази досада Даяна.
— Сестрата ли?
— Държеше се сякаш къщата е нейна. Дядо ми беше сигурен, че го краде. Не знам дали е вярно, но нямаше причина да я задържа. Дадох й прилично обезщетение и добри препоръки.
— И няма да има кой да се грижи за теб?
— Нито за кого да се грижа аз. Аз също съм — как го каза? Необвързана.
— Наздраве за това. — Те се чукнаха с полупразни чаши и кристалът иззвъня. — Така ли предпочиташ да бъде? — Виното беше развързало обикновено предпазливия му език.
Тя се загледа в пространството, сякаш обмисляше отговора си.
— Всъщност, не. Не.
— Когато пътуваш непрестанно из целия свят, е трудно да имаш връзка.
— Аз не мисля така, но за бившия ми съпруг се оказа проблем.
— Интригата става все по-заплетена. — Той напълни отново чашите им, полагайки усилие да държи ръката си стабилна. На нея наля повече. Беше намокрил пръстите си с вино. — Ще ми разкажеш ли за брака си?
— Няма кой знае какво за разказване. Омъжих се на двадесет и четири, разведох се на двадесет и осем. Слава богу, нямаме деца. Той беше художник, но се превърна в търговец. Не беше лош човек, просто незрял и глупав. Почти колкото незряла и глупава бях аз. Знаеш ли какво?
— Какво?
— След като приготви такава вкусна вечеря, защо не направиш и кафе?
Той се изненада колко удобно се чувства в кухнята й. Може би защото беше на дядо й, дори не негова, а на стария Андре. А кухнята беше уютно място. Семейството му винаги се събираше в кухнята, баща му готвеше колкото и майка му, докато спореше със сестра му върху някоя сложна теорема. Той и Робин прекарваха също много време в кухнята, докосвайки се, докато се разминаваха, за да стигнат до печката, до шкафа, до фризера. Макар постоянно да бяха заедно, си имаха отделни апартаменти и в нейния той винаги се усещаше на чужда територия — с изключение на кухнята, която сякаш бе свързана с неговата с невидимия паралел между Изтока и Запада. Спомни си острия й отговор, когато сподели с нея странната си теория — че обича кухнята й, защото е близо до входната врата. Скоро след това връзката им приключи.