— Почти сигурен съм, че госпожица Кеслер иска да сключи сделка с църквата.
Старецът кимна бавно.
— Това е чудесно. Постъпил си добре, момчето ми.
— Нищо не съм направил, просто поговорих с нея.
— Не ти ли казах, че това ще бъде достатъчно?
— Помислих си, че ще ти доставя удоволствие.
— Но се боя, че на теб не ти е било приятно.
Матю сви рамене, когато поставиха десертите пред тях. Фотис веднага се зае с яденето.
— Мисля, че това е правилният избор — продължи младежът, — но не мога да се отърва от чувството, че не постъпвам почтено. Тя не знае нищо за връзката ти с църквата.
— Какво има да знае? Поискаха да им помогна, но се оказа излишно.
— Мисля, че трябва да й кажа, че те са говорили с теб, а ти — с мен.
Фотис продължи да дъвче методично, пудингът лепнеше по големите му мустаци.
— Каза, че тя сама е стигнала до това решение. Ако й споменеш тези неща, ще я накараш да се съмнява в избора си.
— Може би така и трябва.
Старецът го погледна:
— Защо?
— Защото друг купувач може да й плати повече. А и музеят носи отговорност за това, което ще направи с творбата. Кой знае какво ще сторят гърците?
— Поискай да й кажат.
— Казах ти, не мога да искам нищо.
— Посъветвай я. Дотук се справяш добре.
— И защо да работя срещу интересите на музея?
— Това е друг въпрос.
— Отказвам си възможността да пипна тази творба, да я разглеждам подробно, когато си поискам. Тази идея много ме привлича.
— Това също е друг въпрос. — Фотис спря да дъвче, когато две едри жени с няколко ярки плика за пазаруване нахлуха в малкото кафене, бъбрейки на някакъв скандинавски език.
— Имаме момичето, музея и теб. Кой е на първо място?
— Иконата е на Ана.
Матю не беше възнамерявал да използва малкото й име, но ако старата лисица беше забелязала, не го показа.
— Много добре. Разбирам, че трябва да плаща данъци, но финансовото й положение е добро. Всъщност не й трябват пари. Но може би има духовни нужди.
— Това не е наша работа.
— Дядо й е построил параклис, за да сложи в него иконата. — Рошавите вежди на стареца многозначително се повдигнаха. — Света Богородице, какъв по-ясен знак за намеренията му от този? Какво би удовлетворило по-добре чувствата му към творбата от това да бъде дадена на църквата? Това е положението с момичето. Колкото до музея, честно казано, пет пари не давам за него. Разбира се, твоята лоялност е похвална, но това е голяма и богата институция, която няма нужда от защитата ти. Яж си пудинга.
Матю не беше гладен, с мъка преглътна една хапка.
— Колкото до твоите нужди — продължи Фотис и дългата му лъжица издрънча в празната купичка, — те много ме вълнуват. — Той внимателно избърса устните си и погледна към улицата. Винаги е нащрек, помисли си Матю. Защо? — Църквата ще иска да си получи иконата, преди момичето да размисли, но няма да може да я вземе веднага. Не са уредили транспорта, нито са подготвили място, където да я поставят. Аз мога да им осигуря неутрално хранилище за няколко седмици със застраховка и охрана. Правя го и за други клиенти. А през това време ти можеш да я изучиш, ако искаш.
— Има фирми, специализирани в складиране и транспортиране на произведения на изкуството. Мога да им препоръчам някого. Не вярвам да го възложат на теб.
— Казвам ти, че мога да го уредя.
Матю потри челото си. Имаше нужда от сън, за да мисли ясно.
— Уредил ли си го вече? Колко близък си с тези хора?
— Обсъждахме го. На нищо не сме се спрели, но ще постъпят както им кажа. Направил съм щедри дарения за няколко от техните каузи и за разлика от теб не се притеснявам да упражня в замяна влиянието си. Пък и те предпочитат да работят със сънародници, познаваш гърците.
— И го правиш само по тази причина?
— Не вярваш ли, че е за църквата? — Фотис му се усмихна. — Мнително момче. Добре, да кажем, че е за мен. Малко неща биха ми доставили повече удоволствие от това да върна иконата в Гърция и да прекарам няколко ценни дни с нея преди това.
— Разбирам.
— Както знаеш, има и друг човек, който може да спечели от това. — Фотис го погледна многозначително, но Матю не искаше да се преструва. — Баща ти ще бъде изписан скоро от болницата.
— Баща ми? — Студената паника превърна пудинга на олово в стомаха му.
— Да.