— Разбира се — механично отвърна Уолъс. — Мога да включа всички детайли в черновата на договора.
— Надявам се да ми оставите по-голяма свобода. Вече се съгласих на повече условия, отколкото повечето купувачи биха допуснали.
— Това е част от компромиса — безизразно каза адвокатът. — Това са условията, които поставяме в замяна на изгодната цена.
— Изгодна! — изсумтя свещеникът. — Господин Уолъс, вие бихте могли да продавате килими на турски пазар.
— Ласкаете ме.
— Ни най-малко. Да приема ли, че сме се споразумели?
— Няма договор, докато не видите условията и началниците ви не одобрят парите. Но бих казал, че се разбрахме. Ана?
— Да. Напълно.
Свещеникът погледна часовника си.
— Не знам ще мога ли да се свържа с тях още тази вечер.
— Постарайте се — отвърна адвокатът. — Аз ще оформя договора и ще приключим сделката през следващите няколко дни.
— Много добре. Това изключително ме радва. Изключително.
Свещеникът се усмихна на всички. Ако беше изненадан от бързината, с която бяха протекли преговорите, или от късмета си, отлично го прикриваше. Всички се изправиха, за да се ръкуват, и Матю се поуспокои. Сега трябваше да държи под око старците, докато иконата бъдеше изпратена в атинската църква. Едва тогава можеше да бъде напълно спокоен.
— Съжалявам — каза Ана.
Адвокатът вдигна поглед от куфарчето си, после й се усмихна бащински.
— Няма за какво. Трябваше да си изясним по-добре стратегията, но няма значение. Важното е, че ти си доволна от резултата.
— Радвам се, че приключихме. Не можех да го притискам — той е свещеник.
— Аз не бих се притеснявал за това — каза Матю и внимателно покри иконата с парче плат. Веднага щом образът изчезна, почувства облекчение. — Гръцката църква е богата. Няма пари в брой, но притежава много имоти. Могат да си позволят тази покупка.
— Изглеждаше толкова сам и крехък.
— Да бе, крехък — засмя се Уолъс. — Крехък като стоманен сейф.
— Съгласен съм — подкрепи го Матю. — Крехък не е думата, която и аз бих използвал, но бях изненадан, че е сам. Мислех, че ще дойде цяла делегация.
— Нямаше нужда. — Уолъс затвори рязко куфарчето си. — Ще накара адвокатите им да прегледат договора, преди да го подпише, бъдете сигурни. А междувременно разчита на собствената си преценка. Мисля, че искаха да приключат бързо и не желаеха да се разчува много за това. — Задавен от яростна кашлица, той облече убито зеленото си палто. После потупа Ана по рамото. — Скоро ще ти донеса чернова от договора, за да я прегледаш. Пази се, скъпа.
Тя го изпрати до вратата. На Матю му се искаше да си тръгне с адвоката и да му зададе още няколко въпроса, но погледът на Ана го накара да остане на мястото си.
— Благодаря ти, че дойде — каза тя, когато останаха сами. — Зададе добри въпроси.
— Уолъс също ги беше предвидил.
— Имах нужда да бъдеш наблизо. — Тя посегна към ръката му и той пристъпи напред. — Ще имаш ли проблеми в музея?
— Не се тревожи за това. — Всъщност, ако се разбереше каква е била ролята му в тази сделка, можеше да има проблеми с какви ли не хора, но Матю потискаше тази мисъл. През последните десет дни беше ужасно изостанал с работата си и имаше чувството, че нямаше да може да се съсредоточи върху нея, докато проблемът с иконата не бъде разрешен по начин, който да го удовлетвори.
— Не си тръгвай още — помоли тя.
Той и не възнамеряваше. Тази история унищожаваше живота му; беше откраднал от времето си, за да дойде тук, беше изостанал във всичко. Ръката й го задържаше. Не можеше да я остави сама точно сега и знаеше, че след няколко мига и той няма да иска да си тръгне.
Полетът му от Франкфурт закъсня и отец Йоанис пристигна на летище „Кенеди“ часове по-късно, отколкото очакваше. Макариос трябваше да му прати кола, но Йоанис не знаеше къде ще се срещнат, а не успя да намери работещ телефон. Багажът му се изгуби, после отново беше открит на друг барабан. Когато излезе от тоалетната, се обърка и не успя веднага да намери залата за пристигащи пътници. Навярно адът е нещо подобно, размишляваше той. В този момент имаше нужда от търпението, на което го бяха учили в планините, но то му се удаваше все по-трудно с времето. Щеше да се помоли за спокойствие веднага щом приключеше да ругае наум.