— Не си мисля нищо такова.
— Така ли? А какво си мислиш?
Матю се опита да улови мислите си, после бързо сметни платната, за да се доближи до изхода от магистралата, който неусетно бяха наближили.
— Мисля, че чувам много глупости от всички и не знам на какво да вярвам.
— Защо бих те излъгал аз?
— Не казвам, че ме лъжеш, но не ми казваш и нищо полезно. Поредното неясно и ядосано опяване за онези двамата, което слушам цял живот. Какво са направили?
— Сключили са мръсна сделка с германците.
— Това го знам.
— Говори с дядо си.
— Не иска да ми каже. Опитах.
— Каза ли му онова, което ти е разказал Фотис? Каза ли му? Не? Този човек те върти на малкия си пръст. Попитай дядо си.
— Казвам ти, не желае да говори.
— Аз ще се погрижа да ти разкаже.
Спряха пред знака „стоп“, макар да не се виждаха други коли. Матю дръпна ръчката и чистачките описаха бързо дъга по посипаното с дъждовни капки стъкло.
— Защо ги мразиш толкова?
— Не ги мразя повече, отколкото бих мразил куче, обучено да убива, но не им вярвам. Те са творения на своето време, а то е било жестоко. Гърция много е пострадала през войната. После дошла гражданската война, проблемите с Турция, Кипър, смените на правителства, всички корумпирани. Политиците са имали психика на обсадени. Борели са се да запазят свободата на Гърция и всички средства са им се стрували позволени. Дядо ти и кръстник ти са били служители на правителството, верни войници. Не знам подробности, но ми е известно, че са участвали в ужасни събития. Изписано е на лицата им. И всичко е започнало с тази проклета икона по време на войната. Направили са първата крачка от борци за свобода към политически агенти още тогава. Изтъргували са я с врага за пушки, които да използват срещу братята си.
— Комунистите са представлявали реална заплаха — защити ги Матю и даде газ, учуден от собствената си разпаленост. — Лесно са могли да вземат властта.
— Не го отричам, но последвалата война е била ужасна. Хиляди били арестувани, измъчвани и затваряни, без да са обвинени в нищо. Някои били екзекутирани. Дори мъжете, които са се били в онази война, трудно могат да я защитят. Просто не говорят за нея.
Матю намали ход, когато доближиха къщата. Необузданият гняв на баща му към двамата старци беше част от семейната традиция вече толкова време, че никой не се съмняваше в искреността му. Но през последните няколко минути Алекос беше разкрил чувствата си много повече, отколкото през всички предишни години, и колкото и да го ядосваха някои от тях, Матю не искаше да пропусне момента.
— Не можеш ли да приемеш, че са направили онова, което са сметнали за необходимо? Че то е в миналото, а те са вече старци?
— Би ли приел този довод като оправдание за нацистите в Южна Америка? Ами за Милошевич или Караджич?
— Стига, не можеш да ги сравняваш с тях.
— Мисълта ми е, че постъпките им не са изличени, защото вече са старци. Направили са каквото са направили. И продължават да го правят. И за миг не си помисляй, че са се отказали от онези методи.
— Тук вече не съм съгласен. Фотис живее от десетки години в тази страна. Дядо прекарва цялото си време в градината. За какво му е на гръцкото правителство двойка старци?
— Не говоря за кого работят, а за методите им. Възпитали са ги да манипулират всички и да играят двойна игра. При Фотис това се е превърнало в инстинкт. Той през цялото време крои нещо — ту бизнес планове, ту шпионски схеми — няма значение. Прилича на акула, която не спира на едно място. Ако спре да заговорничи, ще умре.
— А дядо?
— Той е по-прикрит. Не смятам, че изпитва същото удоволствие от работата си, както кръстникът ти, но все още получава заповеди от гръцкото приятелство или поне част от него. Държи под око Фотис, а върши и други работи. Не си мисли, че е дошъл тук само за да ме види.
— Не ти вярвам.
— Знам. Чудя се как да те накарам да ми повярваш.
Спряха на входната алея и Матю угаси мотора, но нито един от двамата не понечи да излезе от колата. По предното стъкло бавно се трупаха дъждовни капки и размиваха силуета на къщата, но от кухненския прозорец струеше топла жълта светлина.
— Защо иконата е у Фотис? — най-накрая попита Алекос. — Какво стана с музея?
— Жената, която я продаваше, промени решението си. От гръцката църква й се обадиха за иконата и тя реши да я продаде на тях.
— А какво общо има твоят кръстник?