— Обадили са се и на него, за да повлияе върху сделката, предполагам. Познава адвоката й. Помолили са го да им помогне да уредят транспортирането й, така че ще задържи иконата за известно време.
— С каква цел?
— Той ли? За да се моли пред нея. Това е много свята икона. Казват, че притежава чудодейна лечебна сила.
— Дъртият негодник! Да не мисли, че е открил начина да живее вечно? — попита Алекос полуядосано-полуразвеселено.
— Ще бъде у него само седмица-две, после отива в църквата.
— А ти как се забърка в това? Нали трябваше да оцениш иконата за музея.
— Така беше. Мислех, че с това всичко ще приключи. Но Ана, Ана Кеслер, продавачката, искаше да я посъветвам.
— И Фотис поощри това?
— Да.
— Значи ти си я убедил да приеме сделката.
— Не, тя го искаше. Но не съм я разубеждавал. Не й казах и за участието на Фотис.
— Изобщо ли не си й влиял?
— И да съм го направил, било е, защото съм го сметнал за правилно, а не заради него.
— Спиш ли с нея?
Матю само въздъхна и се облегна назад. В колата беше станало хладно и къщата внезапно му се стори приканваща.
— Разбирам — кимна Алекос. — Добре те е научил.
Матю удари по таблото с юмруци, стряскайки и двамата.
— Наистина ли ме смяташ за такъв идиот? Че нямам собствени възгледи и принципи? Толкова ли си погълнат от омразата си към тях, че принизяваш всичко до нея?
Алекос бавно поклати глава, но изглеждаше по-скоро разстроен, че е обидил сина си, отколкото наранен от думите му и това уталожи гнева на Матю.
— Не го приемай лично. Те са майстори. Правиха го с мен през целия ми живот. Ако се поучиш от това, можеш да избегнеш болката в бъдеще.
— Какво, за бога, смяташ, че са ти причинили?
На кухненския прозорец се появи силует и почти изцяло скри светлината.
— Дирижираха живота ми. Аз съм инженер-химик, защото така искаше баща ми. Живея в Америка, защото той ме изпрати тук. Дори женитбата ми с майка ти…
— Какво?
— Не бива да говоря пред теб за това.
— Знаел си, че е племенница на Фотис, нали така сте се запознали.
— Знаех, че му е племенница, но още не бях разбрал кой е той. Фотис дори се преструваше, че не одобрява връзката ни, за да ме разпали, знаейки, че двамата с нея ще му се опълчим.
— И защо би го направил?
— Кой знае? Може би е решил, че това е начинът да ме открадне от стария си приятел Андреас и да ме превърне в сина, когото никога не е имал. Бог ми е свидетел, че се опита, но аз бързо го разкрих.
— Това са глупости.
— Ти още не беше роден и няма как да знаеш.
— Не е нужно да съм бил. Не е нужно дори да бъда твой син, за да разбера, че или си я обичал и каквото и да е направил чичо й, няма значение, след като всичко е свършило добре, или не си и не се чувстваш удовлетворен. Но и в двата случая вината си е само твоя. Затова не ми пробутвай тези глупости. И макар да знам, че разговорът ни е поверителен, не желая да науча кое от двете е вярно, разбра ли? Тя ми е майка, затова запази истината за себе си.
Фигурата беше изчезнала от прозореца, дъждът се засили. Матю дишаше дълбоко, за да се успокои. Преди минути не би могъл да си представи, че е възможно така да се ядоса на баща си. Но това беше справедлив и пречистващ гняв, затова не искаше да го прогони, макар да знаеше, че по-късно ще се почувства виновен.
— Прав си, разбира се. — Алекос изглеждаше успокоен, но лицето му все още бе поруменяло, каквото не го беше виждал от седмици. — Съжалявам, че заговорих за това. Но, моля те, недей заради това да пренебрегваш всичко, което ти казах. Чувствай се предупреден.
— Да влезем, сигурно ти е студено.
— Не, нищо не усещам.
Йоанис седеше мълчаливо на кухненската маса в малката, но богато украсена къща за гости на епископа, когато Джими влезе след бързо почукване.
— Добро утро, отче.
— И на теб, синко.
— Томас го няма. Изчезнал е.
— Ще се появи.
— Снощи цялото му паство го чакало за служба. — Дребният мъж нервно закрачи из стаята, бръкна в джоба си, извади малък пистолет и го погали. — Горките.
— Отец Макариос ми каза.
— А каза ли ви, че заедно с него са изчезнали и половин милион от църковните средства?
— Не знаех колко са точно, но беше ясно, че е имало голяма злоупотреба.
— Налага се да го намерите.
— Доколкото разбирам, вие с Макариос се занимавате с това. Освен ако не разчитате на полицията.