— Да, възползвахме се от отсъствието му и поогледахме. Уверявам ви, че не сме взели нищо.
— Изобщо не би трябвало да сте тук.
— От гледна точка на закона сте прав. Но понякога надделяват други неща. Във всеки случай, не сме разбили вратата. Дадоха ни ключа.
— Има ли смисъл да ви питам какво търсехте?
— Не сме напълно сигурни. Може би нещо, което ще ни подскаже къде е иконата в момента. Да, иконата, не се правете на толкова изненадан. За какво мислите, че сме тук?
— Той знае — каза плешивият раздразнено. — Знае къде е. Нали?
Матю обмисли възможните отговори — истина, лъжа и нещо по средата. Кого би предпазил? Кого би изложил на опасност? Страхът му пречеше да мисли. Дали би могъл просто да стане и да си излезе?
— Нищо не ви заплашва — меко каза възрастният мъж. — Но трябва да разберем къде е иконата. Много е важно.
— Защо?
— Справедлив въпрос, но отговорът е сложен. Смятам, че няколко души, свързани с продажбата на иконата, може би и самият вие, са действали, без да знаят какво правят. Всъщност, били са заблудени умишлено. Кажете ми, познавате ли свещеник на име Томас?
След като мълча твърде дълго, за да може да отрече, Матю кимна.
— И той ви е казал, че е представител на гръцката църква?
— Да — отвърна Матю и загрижеността за собствената му безопасност отстъпи пред по-силен страх. — Не е ли?
— Такъв е или по-скоро беше. Свещеник е в гръцката църква в Америка, но в някои случаи е действал от наше име. Проучваше възможността да закупи иконата за нас. Но ми се струва, че през последната седмица той е позволил на личните си интереси да надделеят над духовните му задължения. Честно казано, не знаем къде е отец Томас в момента, така че не можем да кажем какво точно е станало. Напълно откровен съм с вас, може би повече, отколкото е разумно. Във всеки случай смятаме, че иконата не е у него.
На кой въпрос да отговори първо.
— Извинете, но кои сте вие?
— Аз трябва да се извиня. Казвам се Йоанис. Или ако предпочитате, отец Джон. Много от американските ми приятели ме наричат така.
— Аз съм грък.
— Разбира се.
— Значи сте от църквата в Гърция?
— Да.
— И сте дошли да контролирате сделката?
— Действията на Томас породиха съмнения. За съжаление ръководителите му не са го наблюдавали внимателно, а ние ги осведомихме за подозренията си, когато вече беше твърде късно. Тук съм, за да видя какво може да бъде спасено. Иконата е от огромно значение за нас. Когато Томас ни се обади, че е намерена, радостта ни беше неописуема, повярвайте ми.
— Чакайте. Не сте ли знаели, че Кеслер притежава иконата?
— Носеха се най-различни слухове, включително и че е у него. Повечето хора смятаха, че е в трезор в Швейцария. Аз самият смятах, че е унищожена.
— И Томас дойде при вас.
— Точно така.
— Не сте ли се свързвали с някого тук да действа от ваше име? Имам предвид, извън църквата.
— Кого имате предвид?
Мислите на Матю напълно се разпиляха. Отначало не можеше да проумее станалото, но постепенно осъзна истината и тя го изпълни с отвращение. Но след като го бяха заблуждавали толкова лесно досега, как би могъл да приеме на доверие онова, което чуваше? Трябваше ли толкова бързо да престане да вярва на Фотис?
— Трябва да призная, че Томас изглеждаше също толкова убедителен, колкото сте вие. Изигра всичко, както трябваше. Даде много пари. Откъде са дошли те?
Плешивият рязко каза на гръцки нещо в смисъл, че си губят времето. Отец Джон му отговори тихо, че не бързат за никъде. После се приведе към Матю и впи поглед в очите му.
— Очевидно Томас е имал съучастник. Човекът, който е бил в дъното на цялата работа от самото начало. Може би вие знаете кой е той.
Матю поклати глава по-скоро в знак на отказ, отколкото на отричане.
— Нямате причина да ми вярвате — продължи свещеникът, — но ви моля да го направите. За доброто на църквата, за доброто на тези, които са били измамени, и в памет на онези, които са умрели заради тази икона, ви моля за помощ. Моля ви, кажете ми къде е иконата.
Матю изпитваше огромно желание да му повярва, но започваше да си мисли, че това е слабост на характера му.
— Трябва да отида до банята.
Плешивият изруга и Матю пристъпи в относителната сигурност на осветеното от синя флуоресцентна лампа помещение. Наплиска лицето си със студена вода и се почувства по-добре, но нищо не му стана по-ясно. Свещеникът беше убедителен. Излъчваше почти хипнотична благост и честност. Можеше ли да му се вярва? Бяха ли нещата по-сложни? Може би ставаше дума за спор между две църковни фракции? Заключението, до което стигаше, беше същото, което го бе накарало да замълчи преди: не можеше да предаде кръстника си толкова бързо. Трябваше да проучи въпроса лично, както беше възнамерявал на път за насам. Това означаваше да се измъкне от тези двамата. Щяха ли да му позволят да си тръгне? Бяха ли способни да го проследят, без да ги забележи? Нямаше време да кротува ден-два, всеки час можеше да е от значение.