През вратата чу да звъни мобилен телефон. Когато се овладя и излезе, видя плешивия да прибира апарата си и оживено да казва нещо на отец Джон. Бързият му гръцки с чужд акцент беше почти неразбираем, но Матю със сигурност долови познато име.
Свещеникът го погледна.
— Зле ли ви е?
— Добре съм. Трябва да тръгвам.
— Колега на моя приятел е намерил нещо между изоставените вещи на отец Томас. Име, което ни е познато. Фотис Драгумис. Мисля, че ви е роднина.
Матю кимна.
— Близки ли сте?
— Да.
— Казват, че е опасно човек да общува с него.
— Не го възприемам така, но за вас може и да е опасен.
— Въпреки това трябва да се видим с него. Мисля, че е добре да дойдете с нас. Може би вашето присъствие ще намали риска и за двете страни.
Матю схвана значението на тези думи. Желанието му да участва в събитията надделяваше над другите съображения.
— Трябва да му се обадя.
— Не мога да ви спра. Но ако го направите, когато стигнем там, няма да го намерим и нито вие, нито аз ще видим иконата отново. Предполагам, че знаете това.
Матю още се колебаеше. Свещеникът гадаеше, не можеше да знае със сигурност, че иконата е у Фотис.
— Scata — изсъска плешивият и се хвърли напред.
Матю инстинктивно изпъна ръце, удари го силно в гърдите и мъжът трябваше да се хване за леглото, за да не падне. Макар първоначално да бе решил да хукне към вратата, вместо това Матю усети, че напредва към него; за миг страхът му беше изместен от неочакван гняв, който завладя цялото му същество. Не беше се бил с никого от юношеските си години, но искаше да пребие от бой набития дребосък. Плешивецът бързо се съвзе, скочи към него и тежкият му юмрук улучи Матю в корема непохватно, но достатъчно силно, за да го накара да се превие на две от дълбока, неприятна болка. Подготви се за нов удар, но в този миг свещеникът застана между тях.
— Stamata! Престанете и двамата!
Отец Джон понечи да му помогне да седне, но Матю само се облегна на светлата дървена рамка, опитвайки се да си поеме дъх. Плешивият оправи якето си с разкривено от гняв и изненада лице.
— Деметриос нямаше да те нападне — твърдо каза свещеникът. — Отиваше към вратата.
Матю беше осъзнал това миг след като нанесе удара, но въпреки всичко гневът не го напускаше. И бе насочен не срещу когото трябва, както вече му стана ясно. Ръцете му трепереха. Подът сякаш потъваше като крехкото скеле, което Фотис беше изградил под него. Лъжа, която той самият беше построил, използвайки долнопробните материали, осигурени от кръстника му, полуистините и неубедителните доводи. Сам беше пренебрегнал всеки намек за нея, оставяйки възвишената цел да оправдае всичките му действия. Бяха го изиграли. Беше станало точно онова, за което го предупреждаваше баща му, и не можеше повече да премълчава истината.
— Добре — каза Матю, щом успя да си поеме дъх. — Ще дойда с вас. Но ще действаме по моя начин. Фотис е много умен и добре се пази.
Свещеникът се усмихна.
— Тогава ще разчитаме на вас да ни защитите.
Беше студено. Андреас отдавна не беше излизал толкова рано на улицата и беше изненадан как предутринният студ го прониза. Забърза, за да раздвижи кръвта в скованите си крайници, знаейки, че през следващите минути или часове не може да си позволи да бъде бавен. Можеше да се наложи да действа бързо. Почувства как в душата му се надига неприятно чувство. Беше ровил тук и там, без всъщност да очаква резултати, и внезапно беше попаднал на гнездото на осите. Сега събитията лесно можеха да излязат извън контрол и не би могъл да вини никого, освен себе си. Но не съжаляваше. Времето не беше измило престъпленията и инстинктът продължаваше да му нашепва, че заплахата за всеки, свързан с иконата, е съвсем реална. Надяваше се само, че Бени ще бъде точен, защото беше много студено.
Плътни сенки се трупаха из улиците, подобни на тесни каньони, но небето над Куинс бавно изсветляваше. По улицата вече имаше хора, самотни призраци, които сякаш не бяха напълно будни и не забелязваха какво става наоколо. Таксита летяха по Трето авеню. Сребристосива кола беше спряла пред тухлена банка на североизточния ъгъл на кръстовището. Малка японска кола, удобна за паркиране. Вратата към мястото до шофьора не беше заключена и Андреас с благодарност се вмъкна в топлото купе. Бени вече пушеше, а в пластмасовите гнезда между тях бяха поставени две чаши хубаво кафе. Тази сутрин изражението на евреина беше спокойно и той изчака рехавия трафик напълно да секне, преди да излезе на авенюто.