Бени му показа сградата от кафяви камъни с високи изтъркани стълби. На втория етаж — отпред вдясно — видял да се пали лампа, минута след като Милър влязъл. Нямаше къде да паркират, затова обикаляха наоколо, докато се освободи едно място близо до авенюто, под голям платан, още неразлистен. През лятото улицата сигурно потъваше в сянката на дърветата, но сега Андреас се чувстваше твърде на показ.
— Успокой се — каза Бени.
— Три пъти обиколихме проклетото каре.
— Търсехме място за паркиране. Всички го правят. Помни, че от петдесет години никой не го е откривал. Не всички са като теб — проверяваш и дъската на тоалетната за микрофони.
— Виж.
Един мъж излезе през тежката дървена врата и уморено заслиза по стълбите. Беше на около седемдесет, облечен небрежно, но с куфарче в ръка.
— Не му се ходи на работа — промърмори Бени, отпивайки от кафето.
Докато мъжът минаваше покрай тях, Андреас го изучаваше. Беше висок и малко по-пълен, отколкото трябваше. Имаше стойката на Мюлер, но твърде младежка, а розовото, току-що обръснато лице му беше непознато. През следващия час, докато небето изсветляваше все повече, никой не се появи от сградата и Андреас усети как Бени започна нервно да се върти на седалката.
— Нищо чудно — обади се гъркът — да е излязъл час след като е влязъл.
— Може и така да е.
— За да си свършиш добре работата, трябва да си готов да чакаш с часове. Цял ден, ако се наложи.
— Знам каква е процедурата, просто не ми харесва.
— Това е, защото в сърцето си си аналитик.
— Имам и доста практика.
„Но те изхвърлиха, защото си прекалено агресивен“, помисли си Андреас, само че не беше тактично да го каже. Мнозина добри оперативни агенти бяха обявявани за прекалено ревностни от лишените си от въображение началници. Но промяната от аналитик в оперативен агент тревожеше Андреас. Това бяха съвсем различни умения. Въпреки че бяха обменяли много информация, досега двамата не бяха осъществявали операция заедно. Ала Бени имаше голям успех, откакто работеше на свободна практика, и никога не бе заблуждавал стареца.
Минаха още четиридесет минути. На два пъти Андреас едва не заспа, а краката му започнаха да изтръпват. Бени продължаваше да се върти и да гледа часовника си, най-накрая отвори вратата.
— Последвай ме след няколко минути — каза той и тръгна бързо, преди Андреас да успее да му възрази.
Неприятен прилив на адреналин прониза тялото му, докато гледаше как Бени върви по улицата, минава покрай набелязаната къща от другата страна, пресича на следващото кръстовище и се връща обратно. Съвсем небрежно изкачи стълбите пред кафявата къща и изчезна в преддверието. Андреас отвори вратата си и излезе.
Студеният въздух веднага го прониза и той почувства как изтръпналите му крака треперят, докато вървеше по изпочупените плочки на тротоара към стълбите. Едрата фигура на Бени изпълваше фоайето, но Андреас видя, че приятелят му вече е отворил вътрешната врата. Промъкнаха се на стълбището. Парата свистеше по тръбите, флуоресцентните лампи примигваха. Подът беше покрит с черно-бели плочки; очукани пощенски кутии се редяха покрай едната стена, а до другата се издигаше стръмно стълбище. Андреас остави около три метра разстояние помежду им докато се качваха, и беше изненадан от бързината на Бени. И двамата се движеха безшумно.
Вратата на апартамента беше с метална каса и боядисана в кафяво. Без да обръща внимание на огледалната шпионка, Бени сложи ухо на вратата. Тръбите продължаваха да свистят и да свирят, но Андреас не чуваше нищо друго в сградата, никакво раздвижване на обитателите й. След минута Бени извади тънка пластмасова карта, пъхна я в процепа между вратата и рамката и за минута я прокара от горе до долу. Андреас разбра, че търси резе, но какво щеше да направи, ако наистина имаше такова? Носеше ли в обемистото си яке ножовка или бормашина?
Бени се изправи и вдигна един пръст: имаше само една ключалка, която се виждаше. След това извади връзка шперцове и започна да ги пробва последователно, вдигайки неизбежния шум. „Или вътре няма никого — помисли си Андреас, — или ни чака, за да ни пръсне главите.“ После го порази друга мисъл. Как на такова място няма резе и се разчита на една ключалка. Нима Милър би отседнал в такъв апартамент? Разбира се, ако си приклещен в апартамент, е все едно дали на вратата има една ключалка или десет. Номерът беше да избегнеш проследяването. И все пак това го притесняваше.