— Искам да напиша признание — съобщи търговецът.
Фотис си пое дълбоко и шумно дъх, после издиша. Гласът му остана спокоен.
— Чуй ме, ще ти режа пръстите един по един, докато не ми кажеш къде е копелето ти и какво си направил с иконата.
— Искам да напиша признание — настоя Стаматис с треперещ глас. — Ще ви кажа всичко, но го искам черно на бяло. И капитанът ще го пази, та поне един честен мъж да разбере истината.
— Ще я разбера и ако просто ни кажеш — отвърна Елиас, но Змията го погледна смразяващо, задето се беше обадил.
— Не, трябва да е на хартия. За да можеш да докажеш, че съм го казал. В днешно време хората не вярват на думата си.
Старият крадец играеше някаква игра. Може би просто печелеше време, но Елиас реши да подкрепи блъфа му.
— Пиши тогава.
Фотис изсумтя с отвращение, но не се противопостави на подчинения си. Може би усещаше, че капитанът познава търговеца по-добре от него. Може би се боеше от онова, което Маврудас можеше да каже в присъствието на Елиас, ако го притисне прекалено. Капитанът знаеше, че ако не беше дошъл навреме, досега разпитът щеше да е стигнал грозната си част, както все още беше вероятно да стане. И може би това беше по-добрият вариант. Стаматис протакаше. Коста — ако Фотис беше прав за него — не можеше да е твърде далеч.
Търговецът извади от една чаша малък молив, взе мазен лист кафява хартия изпод масата и започна да пише. Фотис рискува да погледне през малкото прозорче и Елиас отиде при него.
— Доста бързо си дошъл дотук.
— Да.
Разбира се, нито дума повече. Едно от правилата на Змията беше никога да не дава обяснения, никога да не се оправдава. Това нищо не означаваше. Но би било естествено двама офицери да обсъдят провала на плановете си, да измислят нова стратегия и Елиас определено реши, че сдържаността на командира му е подозрителна.
— Къде са сега хората ми? — попита той.
— На малкия хълм над северния път.
— Толкова наблизо? Мюлер има петдесет войници.
— Църквата е на юг. Той мисли, че сте още там. Няма да ги раздели и да удари на север, особено по тъмно.
— Може да повика подкрепления.
— Той дори не би трябвало да е тук — отсече Фотис. — Тези войници са взети отнякъде. Дошъл беше за сделка, не за битка. Пък и хората ти ще се разпръснат, ако нещо ги заплаши.
— Кого остави за командир?
— Онзи, когото ти беше избрал, Георгиос. Какво стана в църквата? — най-после попита Фотис.
— Ще ти кажа по-късно — отвърна Елиас. И той можеше да играе тази игра. Пък и нямаше смисъл да обяснява, че не е сигурен какво точно се е случило. — Убеден ли си, че той е взел иконата?
— Имаш ли по-добра идея?
— Само се чудя как е могъл да се спаси от онзи ад. Или да спаси иконата. Може просто да е изгоряла.
— Не мисля така. Смятам, че този негодник е подпалил пожара, за да скрие следите си.
— Нали каза, че излязъл отвътре по време на пожара.
— Запалил е предната част, за да спре Мюлер. После е избягал по друг път.
— Откъде е знаел, че Мюлер ще дойде?
Фотис го погледна с недоверие, което граничеше с отвращение.
— Как откъде? От сина си. От твоето обучено куче Коста.
Разбира се. Подобни конспирации не бяха рядкост: баща и син през цялото време бяха държали връзка. Коста беше с Елиас, когато той бе разказал плана си на Мюлер и когато бе предал на Стефанос съобщението, което да изкара Михалис от църквата, за да не пострада, докато германецът взима иконата. Коста, най-довереният му човек. Змията видя как на лицето на капитана се изписва разбиране.
— Ти си знаел?
— Осъзнах го тази вечер. Ти също, не го отричай.
Вик откъм масата ги стресна.
— По дяволите! — извика Стаматис и скъса хартията по дължина. — Вървете по дяволите и двамата, няма да го напиша. Няма да призная нещо, което не съм направил. — И той продължи да къса парчетата.
Фотис бързо стигна до него, търговецът хвърли хартията в лицето му, после посегна към ножа. Драгумис едва не го изпревари, а после успя да хване китката на търговеца, преди да забие ножа в гърлото му. Масата се наклони и трепкащият пламък обсипа с танцуващи сенки стаята, докато мъжете се бореха.
Отначало Елиас посегна към пистолета си, но това щеше да вдигне много шум. Затова грабна въжето, метна го около врата на търговеца и го издърпа обратно на стола.