— Не съм толкова зле. Мисля, че малко съм настинал. — Момчето би трябвало да очаква да го намери болен, но не беше така, а това означаваше, че е наясно с нещата. — Може би съм хванал нещо по време на полета. Или пък е от емоциите по време на Страстната седмица.
— Изглеждаш ужасно, не бива да ставаш.
— Казаха ми, че кръщелникът ми иска да ме види незабавно. — Фотис се усмихна, но думите му бяха резки.
— Можех да седя до леглото ти.
— Не посрещам гости или роднини легнал. Както и да е, вече си тук и си разтревожен.
— Иконата е изчезнала. Николай е в болница с куршум в гърба. Полицията мисли, че крия нещо. Никой не успя да се свърже с теб. Не смяташ ли, че положението е тревожно?
— Разбира се. Как е твоето момиче?
— Тя не е мое момиче.
— Съжалявам да го чуя.
— Кръстник, искам да знам какво, по дяволите, става.
— Всички бихме искали да разберем. Мислиш, че аз знам нещо повече?
— Не ми изглеждаш особено разстроен от случилото се.
— Заради болестта е. Имам сили само за онова, което трябва да правя, това е мъдростта на старците. Съжалявам за загубата на иконата и всяка сутрин и вечер се моля за Никос. Не мога да направя нищо друго, докато не се възстановя достатъчно, за да мога да се върна.
— Антон е изчезнал.
— Полицията ми съобщи.
— Ти си разговарял с тях?
— По телефона. Както виждаш, опитвам се да помогна.
— Изчезването му изглежда подозрително.
— Съгласен съм.
— Мислиш ли, че е бил замесен в кражбата?
— Боя се, че трябва да го приемем. — Фотис въздъхна, показвайки колко усилия му струва това. — Разбира се, може да е изчезнал по други причини. Някои руснаци имат проблем с престоя си в Америка.
— Антон е нелегален емигрант?
— Не съм сигурен, но може и да е така. Но в такъв случай бих очаквал да ми се обади, а той не го направи.
— Винаги съм мислел, че ти е изключително верен — каза натъртено Матю, без да сваля погледа си от лицето на стареца. — И не особено изобретателен.
— Той притежава повече достойнства, отколкото личи на пръв поглед. Умее да ги прикрива. Но ако е замесен, съмнявам се, че идеята е била негова.
— Съгласен съм. Чия е била тогава?
Фотис сви рамене и посегна към голямото парче хляб.
— Това ли е всичко? — настоя Матю. — Просто свиваш рамене? Нямаш ли някакви предположения?
— Какво да ти кажа?
— И очакваш да повярвам, че изобщо нямаш представа…
— Изплюй камъчето, пале. — Старецът пусна хляба и зае поза на царствен гняв. — Няма да позволя да ме разпитват по този начин в собствения ми дом. Да не мислиш, че не разбирам кога ме разпитват? Водил съм стотици разпити. Смяташ, че аз съм в дъното на всичко.
Матю трепна леко, много по-леко, отколкото Фотис беше очаквал.
— Не казвам, че е така — каза меко той, — а че може да е така.
Браво. Това беше проблем, но Фотис не можеше да не се възхити на самообладанието на младежа. Беше пораснал. В крайна сметка можеше да се окаже полезен. Старецът смени темата.
— Андреас.
— Какво за него?
— Прости ми, просто съм уморен. Отначало не се досетих, че говориш от негово име.
— Знаеш ли, забавно е. — Матю вдигна хляба от табуретката и го върна на подноса. — Когато някой от вас се окаже натясно, винаги намесва другия. Сякаш го смята за своята по-лоша половина. Нито ти, нито той някога сте виновни. Винаги е другият.
— Може би сме забравили кой кой е.
— Със сигурност сте забравили кой от вас какво е направил. Изяж този хляб, не искам Таки да ми се ядоса.
Старецът се подчини, доволен, че има извинение да замълчи.
— Това са мои въпроси — продължи Матю. — Дядо ми разказа много истории, но не са повече от твоите. Може би двамата вярвате на собствените си версии, не знам. В момента аз не вярвам на нито един от вас.
Добре, помисли си Фотис. Приравняването беше добро начало. Хлябът беше мек и вкусен. Той го остави върху чинията и внимателно преглътна.
— Не знам къде е Антон или какво прави. — Това беше донякъде вярно. — След като той изчезна, а Николай е в болница, нямам достоверни източници на информация. Ще трябва сам да проуча нещата, когато се възстановя напълно.
— Май и предишните ти източници не са били много достоверни. Ти си предпазлив, как можа да наемеш човек, който лесно би могъл да те предаде?