— Със самолет ще бъде трудно — наруши мълчанието Сотир след известно време. Английският му беше правилен, но със силен акцент. Всички приятели на дядо му настояваха да разговарят на английски с него, мислеше си Матю. Вероятно това беше въпрос на професионална гордост. — Сега на летищата са много бдителни. По-лесно е с кораб. Има много частни съдове, повече пространство. Можеш да скриеш такъв малък предмет в голям контейнер. Митничарите на пристанищата имат много работа, а и са подкупни. Пък и повече ги вълнува това, което се внася, а не онова, което се изнася.
— В Пирея или…
— Пирея е добър избор. Доста е оживено.
— И още не е пристигнала.
— Вероятно това ще стане тези дни. Пътят от Ню Йорк е повече от седмица, в зависимост от спиранията.
Матю кимна и отпи от коняка.
— Разбира се, може и да са използвали самолет, който е кацнал на някоя отдалечена писта.
— Да, възможно е и да дойде с влак от Париж — усмихна се Пластирис и разкри сивите си зъби. — Може и изобщо да не пристигне. Говорим само за възможности. Не е разумно да се занимаваш с всяка от тях.
Вместо да се опита да се скрие от човека, когото дядо му бе помолил да го наглежда, Матю реши да го използва и трябваше да признае, че му допада непосредственият, старомоден стил на Пластирис. Непрекъснато трябваше да си напомня, че този човек е един от бандата, бивш борец за свобода, шпионин, убиец и кой знае още какво.
— Важното е — продължи Сотир — да държиш под око Драгумис, да гледаш какво прави, кой идва при него. А това е трудно, тъй като къщата се намира на хълм, заобиколен от дървета.
— Как е успял да я купи? Нали ужким е експулсиран.
— Дядо ти му помогна. Беше малка услуга. Отначало Фотис си идваше всяка година само за Великден. Андреас не очакваше, че ще му позволят да си построи крепост и да се занимава с предишната си дейност.
— Защо са му разрешили?
— Така става. Андреас ги убеди да му направят тази отстъпка. Щом удовлетвориха искането, досието на Фотис отпадна от дневния ред и постепенно забравиха за него. Очевидно бюрократите са хора на крайностите. След като са му позволили да се връща, значи не представлява реална опасност. Освен това е стар, а повечето служители са млади хора, които не помнят военния режим. Не помнят нищо.
— Можеш ли да наблюдаваш къщата? Защото аз със сигурност не бих могъл.
— Драгумис не е моя грижа.
— Не, очевидно това съм аз. — Той изчака, но Пластирис не каза нищо. — А Фотис е моя грижа, така че е все едно.
— Съжалявам, Матю, аз съм в пенсия. Племенниците ми понякога ми помагат, но не искам да се доближават до кръстника ти. Той е твърде непредсказуем.
— Тогава трябва да разчитам само на себе си.
— Ще се опиташ ли да го видиш пак?
— Утре вечер би трябвало да се срещнем на великденската служба в „Свети Димитър“.
— Достатъчно добре ли е, за да отиде?
— Ако той реши, че е, няма какво да го спре.
— Така е. А ти ще се опиташ да научиш нещо повече за плановете му.
Матю разтри слепоочията си.
— Да, „ще се опитам“ е точно казано. Вчера го притиснах здраво. Разказа ми нещичко за войната, но нищо за онова, което е намислил сега.
— Съмнявам се, че ще ти довери нещо полезно.
— Ще трябва да бъда наблизо и да чакам да направи грешка.
— Надяваш се да го спипаш как получава иконата?
— Би било чудесно.
— Защо изобщо смяташ, че тя ще пристигне тук? Фотис не живее постоянно в Гърция. Шансът да я открият и да му я отнемат е голям. Няма логика.
— Може би си прав, не съм сигурен, че ще дойде. Но колкото повече кръстникът ми стои тук, толкова повече си мисля, че за това има причина.
— Болен е.
— Да, но се чудя дали само болестта би била достатъчна да го спре, ако искаше да бъде някъде другаде. Ако иконата е в ръцете на други хора от Ню Йорк, дори да има добри взаимоотношения с тях, рискува много, като я оставя у тях цяла седмица. Може да им хрумнат разни идеи. Той не е толкова доверчив.
— И какво смяташ, че ще направи с нея?
— Какво ще направи с нея?
Пластирис беше по-млад от Андреас, пресметна Матю, и много по-млад от Фотис. Историята за Света Богородица и случилото се през войната — доколкото някой изобщо знаеше какво се е случило всъщност — беше обществена тайна в средите на гръцкото разузнаване, поне според дядо му. Но тя вече беше стара. Възможно ли беше Сотир да не разбира силата на иконата?