— Нека ви разведа наоколо. Знам, че тези автори не са измежду предпочитаните от вас, но може и да ви заинтригуват.
Тъмните стени и меката светлина действаха успокоително, обстановката напомняше повече на музей, отколкото на галерия. Имаше малко изложени творби, затова обиколката приключи бързо. Разгледаха илюстрован испански молитвеник от XIV век, минаха към холандски портрет на цветарка от XVI век и накрая доближиха стара дървена статуя на Свети Георги на кон, напукана и с избелели цветове, но все още великолепна със златната си броня и високо вдигнатото копие.
— От Сирия е — поясни Розентал. — Вече имам двама купувачи за нея.
— Двама? И как ще си я поделят? Единият ще вземе коня, а другият — светеца?
Търговецът се разсмя прекалено силно.
— Не, мисля, че единият ще вземе и двете със сигурност. Просто малко здравословна конкуренция. Средновековното изкуство все още не е дооценено. Понякога трябва да играем малки игрички. Имам лошия навик да купувам на твърде високи цени, затова трябва да го компенсирам по някакъв начин. Разчитам на клиентите си, за да получа най-добрата цена. Тук се грижим добре за клиентите си.
— Не се и съмнявам.
— Е, поне мъничко, със сигурност. Успехът ни през последните години доведе до някои злостни клевети. Които на свой ред станаха причина за нелепи проблеми със закона.
— Четох за някакво разследване.
— Естествено, кой ли не писа за него! Уверявам ви, беше просто досадна процедура. Не откриха нищо незаконно и няма да открият.
Което не означаваше, че няма какво да се открие.
— При всички случаи — каза тя — сте в добра компания.
Той се усмихна нервно.
— Моля?
— С „Кристи“, „Сотби“.
— Е — промърмори той, — за разлика от много хора аз нямам проблеми с аукционните къщи, но не съм близък със собствениците им.
— Всички тези разследвания са ужасно глупави, не мислите ли? Искам да кажа, че надуването на цените е старо като света. Би трябвало да разследват продажбите на откраднати творби.
В настъпилата дълга пауза той закима нервно, очевидно онемял от факта, че точно тя повдига въпроса за откраднатите картини. Но се възстанови бързо.
— Боя се, че това също е старо като света. И ако се стигне твърде далеч, би трябвало да се включат и нашите приятели от музеите, а това ще е неприятно за всички. Господи, ако Музеят за модерно изкуство изложи всички творби със съмнителен произход, ще му трябва стена, дълга цяла миля. Само Кийт Харинг ще има нужда от отделно крило.
И двамата се изсмяха злорадо при тази мисъл. После Розентал погледна Ана с кафявите си влажни очи, сякаш се канеше да й направи любовно обяснение.
— Честно казано, радвам се на възможността да изчистя всяко съмнение по отношение на онова, което бихме могли да направим за вас.
Тя издържа погледа му.
— Предложението ви за иконата на дядо беше много щедро.
— Очевидно недостатъчно.
— Причината не беше в това. Опитвах се да постъпя правилно. И както обикновено става в подобни случаи, всичко се обърка.
Той съчувствено поклати глава. Двама покрити с белези ветерани от войните в артсредите, готови да станат първи дружки. Тя усещаше как Розентал се подготвя за финалния удар.
— Може би трябва да поговорим в кабинета ми.
Ана огледа помещението. Вътре имаше само хубава млада стажантка, която усърдно надписваше кутии и вдигаше телефона.
— Щом ще се чувствате по-удобно.
— Мисля, че и за двама ни ще е по-удобно.
Кабинетът беше по-светъл от галерията и обзаведен с бежови плюшени столове. Розентал затвори вратата и седна до Ана вместо зад голямото празно бюро.
— Много съжалявам за кражбата — бързо каза той. — Надявам се, че сте си получили парите.
— Да. Но важното беше иконата да се върне на гръцката църква, затова ми е много неприятно.
— Разбира се, разбира се. А сега, доколкото разбрах, въобще не е ясно дали онзи гръцки филантроп изобщо е работел за църквата?
Колко знаеше той? Дали беше наясно и за Матю? Не беше дошла тук, за да отговаря на неговите въпроси, а за да потърси отговори на своите.