— В цялата история имаше замесен представител на църквата. Срещнах се с него. За съжаление, след кражбата той е изчезнал.
— А и онзи бизнесмен, Драгумис, също е изчезнал, нали?
— Не е изчезнал, чух, че е болен. Пък и съм оставила всичко това на полицията.
Той се облегна и кръстоса крака.
— Най-разумното решение. Както казахте, получили сте парите, останалото не е ваш проблем.
— Всъщност не е толкова просто. Надявам се, че можем да разговаряме поверително.
Изражението на всеотдайна искреност, което се разля моментално върху лицето му, едва не я накара да се разсмее или да изръкопляска, но успя да потисне импулса си. Беше почти сигурна, че следващият му ход ще е да хване ръката й, но той се задоволи да докосне коляното й.
— Ще оправдая доверието ви. Ако не бях изключително дискретен, нямаше да се задържа в бранша и една седмица.
— Сключих далеч по-неизгодна сделка за иконата, отколкото ми предложихте вие. Направих го, защото смятах, че правя добро, че постъпвам правилно, а не исках да изнудвам църквата. И сега…
— Чувствате се изиграна.
— Именно.
Отново съчувственото поклащане на глава.
— Може ли да кажа нещо? Ще ви го кажа, дори с риск да ви обидя. Цялата работа беше подхваната зле. Не обвинявам вас, вие сте последвали съвета на адвоката си. Сигурен съм, че той взима присърце интересите ви, но господин Уолъс вече не е млад, а в света на изкуството нещата, за съжаление, са се променили. Искат се контакти, схватливост и определена доза агресивност. Трябваше да потърсите опитен търговец.
— Сега и аз го разбирам.
— Аз самият щях да ви предложа услугите си, но един колекционер ми се обади, преди да разбера, че ще продавате иконата.
— Да, разбрах. — Нещата вървяха толкова добре, че тя реши да си насили късмета. — Бих искала да знам кой е той. Едва ли ще ми кажете, но ще ви бъда задължена, ако го сторите.
Лицето на Розентал се скова, но Ана долови как импулсът да бъде любезен и да купи признателността й се бори яростно с вродената му подозрителност. След миг той се засмя нервно.
— Госпожице Кеслер, така ще излезе, че изобщо не съм дискретен. Пък и не виждам какво ще ви помогне това, след като сделката е приключена.
— Моля ви, наричайте ме Ана.
— С удоволствие. А вие мен — Емил.
— Емил, причините са няколко. Продадох иконата при няколко условия, които явно са нарушени. Ако бъде открита, ще имам сериозни основания да си я поискам обратно.
— Разбирам.
— А в такъв случай ще ми трябва нов купувач. Освен това имам и други средновековни творби, които може би ще заинтересуват вашия колекционер.
— Но това не е причина да се свържете директно с него. Всъщност, заради самата вас, не бих ви го препоръчал. Подобни трансакции изискват опитен посредник. А и ще бъде глупаво да ви предоставя информация, която ще ме изключи от сделката.
— Не става и дума за това. Можем да се разберем помежду си в замяна на това, че ще ме свържете с клиента, да се ангажирате с всички сделки между нас.
— Уви, първото ми задължение е към купувача. Той може да реши, че близките ми отношения с вас ме компрометират.
— Тогава можете да ме представлявате, но ще трябва да си сътрудничите с Уолъс.
— Едва ли господин Уолъс би се съгласил на подобно споразумение.
— Той ще направи каквото му кажа — отвърна Ана. — Моите адвокати служат на мен, а не обратното, Емил.
Розентал се усмихна и плесна с ръце.
— Добре казано! Признавам, че ме заинтригувахте. Но, честно казано, не смятам, че този човек се интересува от нещо друго, освен от иконата. А и двамата знаем какви са шансовете тя да бъде открита.
Беше по-предпазлив, отколкото бе очаквала. Трябваше да направи още нещо.
— Добре, ще ви кажа. Причината да искам директен контакт е лична. Трябва да задам на този човек някои въпроси. Имам основания да смятам, че той знае нещо за дядо ми. Не мога да ви кажа повече.
Ето, за последно му беше подхвърлила и една малка загадка.
— Сега разбирам — меко каза търговецът. — Май най-доброто ще бъде да се свържа с него и да го попитам дали иска да разговаря с вас. Как ви звучи това?
— Разумно. Само че, ако откаже, доникъде няма да стигна. Но ако разговарям лично с него, може да го убедя да ми се довери.
— Ако някой може да накара един мъж да направи повече, отколкото е възнамерявал, сигурен съм, че това сте вие, Ана.