Когато се прибереше, щеше да има нужда от душ. Но все пак беше постигнала нещо.
— Не можете да си представите какво означава това за мен, Емил, и няма да се опитвам да ви обясня. Но нека бъда по-конкретна. Предстои ми да продам още много неща по някое време. Може би по-голямата част от колекцията. Вие ме убедихте, че имам нужда от посредник, а ранното европейско изкуство е ваша специалност. Нищо не обещавам, но…
— Моля ви, недейте. Преди да подмамите с още богатства алчния ми взор, нека ви призная нещо. Информацията за този клиент е много ограничена. Само име и номер на гласова поща. Обикновено той ми се обажда. Не съм убеден дори дали това е истинското му име.
Ана се опита да прикрие разочарованието си.
— Още по-добре. В такъв случай няма да нарушите доверието му, ако ми дадете тази информация. Ако не иска да говори с мен, просто няма да ми се обади. Във всеки случай ще ви бъда благодарна.
Розентал се отпусна. Отиде зад бюрото си и извади една картичка от чекмеджето.
— Радвам се, че приемате нещата така. Съгласен съм с вас. Господин Дел Карос е взел мерки и не е нужно да се притеснявам за него. Пък и навярно ще се радва да говори с вас. Имате ли химикалка?
Тя записа информацията в малкото тефтерче, което носеше в чантата си, но внезапно се почувства неспокойна. Дел Карос. Откъде знаеше това име? Дали дядо й не го беше споменавал?
— Благодаря ви. С риск да бъда груба, налага се да ви помоля за още нещо.
— Да не робуваме на протокола, Ана. Нали вече сме приятели!
— Вашият господин Дел Карос беше готов да даде много пари. Иконата е рядка, но никой не би я оценил на повече от милион и половина долара.
— Не съм разпитвал господина за мотивите му. Казах му, че предложението му е много по-високо от пазарната цена, но той настоя да действам. Понякога религиозното изкуство има странен ефект върху хората. Някои от тях не биха се разделили с подобна творба за нищо на света, други биха дали мило и драго да я купят. Склонен съм да мисля, че той би дал и повече.
— Но вие имате само име и телефонен номер. Откъде знаете, че той наистина има толкова пари? Че няма да изчезне и да ви постави в неудобно положение, когато дойде време да се плаща?
Розентал се облегна и отново се усмихна.
— Уверявам ви, че господин Дел Карос е напълно благонадежден купувач. Лично ви гарантирам, че ще посрещне задълженията си. Работил съм с него и преди.
— Кафе? Вода? Накрая ще пием коняк, за да отпразнуваме.
— Свалете покривалото, нека да я видим.
— Търпение, приятелю. Имаме да обсъждаме още неща.
Набитият сивокос руснак се усмихна приятно, но старецът, който наричаше себе си Дел Карос, не беше готов да чака. Ако имаше работа с джентълмени, щеше да направи по-голямо усилие да бъде учтив, но тези бандити с артистични претенции го отвращаваха. Ала все пак те държаха онова, което искаше, и не биваше да изглежда прекалено нетърпелив. Трябваше да ги накара да повярват, че ако условията са неприемливи, ще се откаже от сделката.
— Вече сме обсъдили всичко, господин Каров. Това е единствената причина да съм тук.
— Откакто разговаряхме, обстоятелствата се промениха. Нещата се усложниха. Навярно сте чули, че един от хората ми беше прострелян.
— Разбрах, че е от хората на Драгумис и че един от вашите го е застрелял.
— Драгумис няма свои хора, освен готвачи и управители. Аз го снабдявам с телохранители. За съжаление този се прибрал, преди моите момчета да излязат от къщата, и станала злополука.
— Лошо планиране.
Каров сви рамене.
— Случват се и такива неща. Но във всички случаи това са допълнителни разходи.
Дел Карос беше очаквал нещо подобно. В куфарчето, което лежеше в скута му, имаше сто хиляди над уговорената цена. В брой. Идиотът беше поискал пари в брой, сякаш се бе научил да краде от филмите. Като че още се намираше из мрачните дебри на майка Русия, където беше крал коли и отвличал бюрократи. Но днес козът беше в ръцете му и той смяташе да изстиска колкото се може повече за размяната, може би дори щеше да отмени сделката, за да принуди Дел Карос да отстъпи. Това трябваше да бъде избегнато, но старецът не възнамеряваше да отстъпи лесно.
— Разходите са се вдигнали заради ваша грешка.
— Цената е твърде ниска — настоя Каров и усмивката му изчезна.
Нямаше спор, нито промяна на обосновката. Просто повтаряш един аргумент, докато бъде оборен, а след това минаваш на следващия. Открито, просто, елементарно. Типичен руски стил.