— Тогава защо я приехте?
— Защото не знаех, че сте предложили десет пъти повече на онази Кеслер.
Дел Карос въздъхна и погледна към прегърбения си русоляв спътник. Ян ван Меер мълчеше. За разлика от двамата нервни сътрудници на Каров, предполагаемият художествен консултант на Дел Карос — слаб, очилат и напълно безобиден — изглеждаше напълно спокоен, дори отегчен. Старият колекционер оценяваше представлението му, но се чудеше дали една по-явна проява на сила нямаше да бъде по-разумно решение.
— Пет милиона — продължи Каров. — Такава цена сте предложили. Със съжаление разбирам, че оценката ви е паднала толкова много оттогава.
Ето какво става, когато човек си има работа с хора като Розентал.
— Това щеше да бъде легална покупка, господин Каров. Без усложнения. А сега аз също ще имам повече разходи. Има хора, които неуморно ще издирват тази икона. Ще трябва да взема мерки за сигурност, а те струват скъпо.
Ван Меер вече му беше казал, че да отстрани Драгумис, ще му струва 250 000 евро. С отстъпка, беше го уверил той, защото били приятели.
— Ако си спомняте, обсъждахме този проблем и преди — каза Каров. — Вероятно ще се радвате да узнаете, че вече съм взел мерки.
Това беше последното нещо, което Дел Карос искаше да чуе.
— Кога?
Каров погледна големия сребърен ролекс на дебелата си китка.
— Горе-долу в момента.
— Докато е още в Гърция?
— Там е много по-удобно — отвърна руснакът. — В Гърция той има стотици врагове. Ще изглежда напълно естествено.
Това беше вярно, но ако се проваляха и Драгумис се укриеше… Но в момента не можеше да направи нищо по въпроса. Важното беше иконата.
— Е — поде отново Каров, — можете просто да добавите сумата, която бяхте определили за тази работа, към цената, която обсъдихме. Питам ви, не е ли това разумно искане? След всичко, което направих заради вас?
— Ще бъде прибързано да разчитаме на успех, преди да чуем какво са направили хората ви в Гърция. Досега е оцелял от няколко покушения. Мисля, че сте прибързали. Трябваше да оставите на мен тази част.
— Не изяснихте дали възнамерявате да действате или не.
— Бях просто предпазлив. — Глупак! — Колкото по-малко знаехте, толкова по-добре щеше да бъде.
— Аз не съм толкова потаен — ухили се Каров. — Обичам да бъда сигурен във важните неща. Гъркът е стар, но все още е опасен. Вече е разбрал, че съм го измамил. Ако може, ще ме унищожи. Не се поколебах да се защитя и никому не дължа обяснение.
— Много добре. — Дел Карос се изкашля, съжалявайки, че не беше приел предложената вода, но не се доверяваше на руското гостоприемство. — Да приключваме тогава.
— Чудесно. Мразя проточените преговори. В светлината на загубите, които понесох, и усилията, положени за общата ни защита, цената вече е един милион долара.
Което означаваше, че ще приеме и по-малко.
— Какво мислиш, Ян?
Ван Меер рязко се изправи като студент, хванат от професора, че не внимава.
— Няма да се преструвам, че разбирам за какво говорите — промърмори той с лекия си холандски акцент, блестящо изигравайки ролята на невежия експерт, — но е съвсем ясно, господин Каров, че вие сте предприели действия за ваша собствена полза и против желанието на моя клиент. Това не е основание да очаквате вдигане на цената. Договорихме се за петстотин хиляди американски долара и аз мисля, че това е щедра сума.
Руснакът се смръщи, сякаш се канеше да разкъса дребния холандец.
— Казах ви, че не е достатъчно.
— Напротив — продължи да го дразни Ван Меер, — дори е твърде много.
— Чуйте ме — намеси се Дел Карос и тихият му глас накара всички да замълчат. — Трябва да разберете, господин Каров, че тази продажба не се влияе от пазарната цена. Интересът ми се дължи на лични причини, които няма да ви обяснявам. Ако аз не купя тази икона, ще я продадете за много по-малко, отколкото ви предлагам. А предвид начина, по който сте я придобили, може и да не успеете да я продадете.
— Начинът, по който съм я придобил! Чуйте се само. Вие сте причината за това. Откраднах я за вас, не можете да го отречете.
— Откраднахте я по нареждане на Драгумис.
— И го измамих, за да ви я продам. Имаме уговорка.
— Която се опитвате да нарушите, като вдигате цената. Разбирам, вие сте бизнесмен. Много добре. В това куфарче има точно шестстотин хиляди долара. Сто хиляди повече от уговорената цена. Ян ще възрази, но аз имам желание да направя тази отстъпка, за да посрещнете разходите си. Но дотук. Ако си изляза от тази стая без иконата, вече няма да ме видите. Това е последната ми дума, господин Каров.