Капитанът си представи стената от пламъци, разделяща смъртта от оцеляването, но на определена цена.
— Взех покривката на олтара и се увих с нея — продължи Коста. — Вървях пръв, баща ми ме следваше. Една греда ме удари и аз паднах. — Гласът му секна. — Баща ми…
— Те изостави.
— Не, опита се да ми помогне.
— Изоставил те е. — Разказът породи видение в ума на Елиас — ясно и категорично. — Нещо по-лошо, минал е по тялото ти, за да е в безопасност.
— Не. — Но младежът трепереше от болка и гняв.
— Той е куче, което би убило и собственото си дете за злато.
— Извади ме от пламъците.
— След това. След като е спасил иконата от огъня.
— Вие видяхте ли го?
— Не. Кой ти превърза раните?
— Леля. Само че не я бива много. Мехлемът не свърши работа. Лицето ми гори.
— Не е имала време. Баща ти те е отпратил, за да може да се спазари. Но не предвиди едно нещо.
— Как е баща ми?
— Изгореното се лекува дълго време, Коста. Може и никога да не се оправи напълно. Виждал ли си се?
— Не се и опитах. Сигурно изглеждам ужасно. Йоанис дори не ме поглеждаше.
При споменаването на името му момчето изстена, опита се да седне и повърна. Едва тогава Елиас взе тежкия пистолет, който лежеше до него. Започваше да се отпуска; скоро щеше да направи някоя сериозна грешка.
— Ето, приятелю, брат ти е жив. Но се чудя за колко ли?
— Това е във вашите ръце, капитане. Знам, че вие и господарят ви обичате да си играете на Господ.
— Какво има между Драгумис и баща ти?
Коста само се усмихна, крива усмивка, без сърце.
— Хайде! — насмешливо подкани Елиас. — Баща ти поне го разбирам. Но ти нямаш причини да прикриваш Драгумис. Имаш всички основания да ми кажеш истината.
— Предполагам, че сте прав, но ще е приятно да ви гледам как ще се борите на тъмно. Двамата прекарвате повече време в пазене на тайни един от друг, отколкото в бой. Вие сте слаби хора.
— Искаш ли да видиш как момчето умира преди теб?
Обгореният младеж се олюля на стола си, беше ясно, че агонизира от болка.
— Познавам ви, няма да го убиете.
Елиас погледна към детето и срещна неразбиращия му поглед. Нямаше да убие Йоанис, макар да не беше сигурен в това, докато Коста не го каза.
— Как е баща ми?
— Какво те интересува?
— Все пак ми е баща.
Може би това беше начинът. Коста би трябвало да е разбрал досега, че баща му е мъртъв, но всеки човек си има слабости. Елиас се огледа къде да седне, но не видя нищо подходящо.
— Змията го пипна. Ще умре, ако не се намеся аз. Което няма да направя, ако не ми кажеш какво точно стана там.
— Вие знаете какво стана. Какво значение имат подробностите?
— Каква роля изигра Драгумис?
— И как ще помогне това на баща ми? Ще повярвате на всичко, което ви кажа, само защото знам, че ще умра. Мога да ви настроя един срещу друг. Какво ли ще стане? Не ми пука.
— Хората ще ме послушат. Мога да защитя баща ти.
— Може, но те се боят от Змията. Не биха искали да го обидят. Мисля, че и вие не бихте го направили.
— Мислиш, че се боя от него?
— Не, моят капитан не познава страх. Вие сте роб на дълга. — Коста се разсмя, после трепна. — Божичко, боли. Защо не ме застреляте?
— Отговори на въпроса ми, по дяволите, или ще те заболи още повече!
— Добре, ще ви кажа истината. Слушайте ме. Всичко беше моя идея. Змията не знаеше нищо. Баща ми ми помогна, защото го заплаших, че ще ви разкажа за всичките му подмолни истории. Не, чакайте, ето нещо по-добро. Той открадна иконата, за да не ви позволи да я дадете на германците. Баща ми беше патриот, дори герой. Какво мислите за това? Разкажете на господаря си тази история.
Момчето само го дразнеше. Беше го тласнал в неподходяща посока. Сега щеше да се наложи да използва други методи и сърцето му се сви при тази мисъл.
— Коста, ще те накарам да ми кажеш.
— Казах ви всичко. Аз го направих — откраднах иконата и убих онзи лицемер брат ви.
— Какво каза?
— Всички свещеници са лицемери. Религията е лъжа. Вие сте ми го казвали. — Фалшивата усмивка бе залепнала здраво върху обгорялото лице. — Не знаех, че харесвате брат си.
— Копеле!
— Сериозно. Мислех, че ще се зарадвате, задето съм го убил.
— Млъкни, копеле — едва изрече капитанът и цялото му тяло се стегна.
— Защо? Вече никой не може да ми заповядва. Нямам от какво да се боя или какво да крия. — Той си пое дълбоко дъх. — Прокълнат съм и ще се срещна с онова копеле брат ви в ада, където вече гори.