Илиада [bg]

Много нещастия Зевс отреди за троянци наскоро.
Всичко добре да запомниш.» Това като каза на мене,
[70]
мигом изчезна безшумно и сладкият сън ме напусна.
Нека обмислим как бихме повели на битка ахейци.
Първо сега да опитам със думи, доколкото следва,
да наредя да побягнат към нашите кораби бързи.
Вие от разни места ги задържайте тук да останат.“
[75]
Рече и после си седна. Сред тях се изправи цар Нестор,
който отдавна царуваше в древния пясъчен Пилос.
Благонамерен към тях, със такива слова заговори:
„Мили другари! Водачи, съветници мъдри аргийски!
Този сън ако ни кажеше друг от ахейците днеска,
[80]
бихме лъжец го нарекли и скоро съня ще забравим,
но е сънувал героят, признаван за пръв сред ахейци.
Нека обмислим как бихме повели на битка войската.“
Тъй каза старият Нестор и пръв от съвета си тръгна.
Дружно се вдигнаха всички царе скиптроносци, съгласни
[85]
с умния вожд на народа. Войската се сбираше вече.
Както рояци пчели зажужали излитат внезапно
от пещера в планината, все нови и нови прииждат
и се натрупват на гроздове върху цветята напролет,
вкупом едните насам, а натам гъсто другите кацат,
[90]
тъй многобройни войските от кораби и от палатки
в плътни тълпи се рояха край стръмния бряг на морето
в общо събрание. Зевсов вестител, Мълвата, вървеше
с тях и подбуждаше вред духовете. Войските се сбраха.
Бурно събрание стана, земята започна да стене,
[95]
щом като седнаха всички и глъчка отвред се понесе.
Девет вестители, викайки силно, ги спираха вече,
за да изслушат речта на царете, родени от Зевса.
С мъка най-после войската насяда по своите пейки.
Спряха да викат, а цар Агамемнон Атреев се вдигна
[100]
с жезъл в ръката, отколе изкусно направен от Хефест.
Хефест го беше предал на великия Зевс олимпийски,
Зевс след това го предаде на Хермес, вестителя пъргав,
Хермес божествен го връчи на конесмирителя Пелопс,
Пелопс го даде на царя Атрея, водач на войските:
[105]
него Атрей завеща на Тиеста, стада притежаващ.
Той го остави наследство на цар Агамемнон Атреев,
за да владее над острови много и целия Аргос.
Царят, на него подпрян, към аргийците тъй заговори:
„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
[110]
В тежка, голяма неволя оплете ме Зевс олимпийски,
който коварно на мен обеща и ми кимна с главата
да разруша укрепената Троя и здрав да се върна.
Ето сега той замисля измама и сам ме съветва
в Аргос безславно да бягам, погубил безчислено войнство.
[115]
Всичко това е напълно угодно на Зевса надменен,
който е често събарял внушителни крепости градски,
а ще събаря и други, понеже е с власт най-голяма.
Срамно това е за нашите бъдни потомци да знаят:
толкова храбра и тъй многобройна войската ахейска
[120]
как безуспешно война е повела и тук се е била
дълго със по-малоброен противник, без никаква полза!
Ако ли ние, ахейците, също и всички троянци
клетви за вярност положим и двете войски преброиме,
ако пристигнат и всички троянци, които са живи,
[125]
ний пък ахейците в групи застанем по десет човека,
щом виночерпец троянец за всякоя група си вземем,
колко десетки ще бъдат лишени от мъж-виночерпец!
Зная, че толкова много ахейци по брой надминават
всички троянци, които града обитават. Съюзни
[130]
копиеборци те имат, от селища разни събрани.
Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа
Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.
Девет години на Зевса всевластен отминаха бързо.
Корабни части изгниха, въжета се скъсаха вече,
[135]
нашите верни съпруги и нашите рожби невръстни
в родните къщи ни чакат напразно, а славното дело,
дето ни тука доведе, несвършено още остава.
Нека ний всички постъпим тъй, както сега ще ви кажа:
с кораби нека побегнем към нашата мила родина;
[140]
широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.“
Каза и силно разпали сърцата в гърдите на тези,
дето не бяха в съвета и плана не чуха тогава.
В миг се раздвижи войската, тъй както вълни исполински
всред Икарийско море се надигат от Евра и Нота,
[145]
рукнали буйни от облаци, сбрани от татко ни Зевса.
Както Зефирът неспирно вълнува узрелите ниви,
щом забушува, и доземи чак класовете им свежда,
тъй се раздвижиха заедно всички ахейски войници.
С вик се понесоха в стана и прах под нозете се вдигна.
[150]
Вкупом взаимно се блъскаха по-скоро те да достигнат
близо до витите кораби и да ги спуснат в морето.
Чистеха пътя пред тях и засваляха ниски подпори,
бързаха в къщи: викът им достигна небето високо.