Илиада [bg]

Щяха аргийците вече сами да си тръгнат обратно,
[155]
ако не беше продумала Хера така на Атина:
„Тежко ни, дъще безстрашна на егидодържеца Зевса!
Тъй ли във бащини къщи, във своята мила родина
всички аргийци ще бягат по морската равна повърхност?
Щ’е ли оставят за радост на царя Приам, на троянци
[160]
тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци
бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.
Хайде върви сред войската на меднохитонни ахейци,
с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,
кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство!“
[165]
Тъй каза, а совоока Атина я с радост послуша.
Устремно слезе Палада от стръмни била олимпийски,
тутакси стигна при гладките кораби в стана ахейски.
Там Одисея намери, подобен на Зевса по разум.
Той не докосваше черния хубавопалубен кораб,
[170]
тъй като мъка гнетеше ума и сърцето му гордо.
А светлоока Атина наблизо застана и рече:
„Сине божествен Леартов, царю Одисей хитроумен!
Тъй ли към бащини къщи, към своята мила родина
жалки ще бягате вий с многовеслите кораби вече?
[175]
Щ’е ли остане за радост на царя Приам, на троянци
тази Елена аргийка? За нея мнозина ахейци
бяха убити пред Троя, далече от свидна родина.
Хайде иди сред войската ахейска, недей да се бавиш,
с ласкави думи задържай ти всеки герой поотделно,
[180]
кораби вити не давай да спуснат в морето за бягство.“
Тъй каза. Той разпозна по гласа, че богиня говори.
Хукна да тича веднага, захвърли си плаща разкошен,
който прибра Еврибат глашатаят, вървейки след него.
Цар Одисей, щом видя Агамемнон, сина на Атрея,
[185]
взе от ръцете му жезъла бащин, нетленен во веки,
с жезъла тръгна сред кораби на меднобронни ахейци.
Колкото срещаше славни царе и юначни войници,
Всекиго спираше той и обсипваше с ласкави думи:
„Достопочтени! На теб не прилича да бягаш страхливо!
[190]
Спри незабавно и всички войници заставяй да спират,
тъй като точно не знаеш какво е решил Агамемнон:
той ни изпитва сега, но ахейците зле ще накаже.
Всички не чухме словата, които е казал в съвета.
Гневен, дано не постъпи жестоко с войските ахейски!
[195]
Много голям е гневът на царете, родени от Зевса.
Почит той има от Зевса, обича го Зевс промислител.“
Ако пък срещнеше някой войник от народа да вика,
почваше с жезъла той да го удря и с думи да хули:
„Клети! Седи си спокойно и слушай словата на други,
[200]
много по-храбри от тебе, а ти си плашлив и невойнствен.
Нито си имал значение в битката, нито в съвета.
Всички ахейци не можем сега да царуваме тука.
Няма добро многовластие: нека един е владетел,
който получи от Зевса, сина на коварния Кронос,
[205]
жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“
Вредом сновеше из стана и даваше тези съвети.
Рукнаха всички обратно от кораби и от палатки
с шум към площада, тъй както пенливи вълни се разбиват
с грохот о стръмния бряг и морето реве страховито.
[210]
Седнаха те настанени безмълвно на свойте седалки.
Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,
който в душата си въдеше разни слова непристойни,
дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,
стига това да разсмива събраните много аргийци.
[215]
Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:
с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.
Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.
[220]
Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло
с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:
„Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?
[225]
Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш
’отбор жени многобройни, които ахейците щедро
даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.
Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой
конесмирител троянец за откуп на чедо, което
[230]
вързано ти си получил от мен или други ахейци?
Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,
скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.
Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!
[235]
Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане
тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види
полза дали му принасяме, или не служим за нищо.
Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,
силом отне му наградата скъпа и сам я владее.
[240]
Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва: