Илиада [bg]

Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса:
[225]
„Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър,
пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“
А дългопола Елена, жена над жените, му рече:
„Той е Аякс исполински, велика опора ахейска.
Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща;
[230]
около него са сбрани и другите критски водачи.
Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи
гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта.
Виждам и всички останали хубавооки ахейци:
лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име.
[235]
Само двамина военни водачи не мога да видя:
конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка,
моите братя, с които една ни е майка родила.
Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта,
или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски,
[240]
те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете,
че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“
Каза така, но тях скриваше вече земята богата
някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина.
В Троя вестители носеха божите клетви за вярност —
[245]
агнета две и във кози мях вино, що хората радва,
плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено
носеше в длани блестящия кратер и златните чаши.
Той до Приама застана и с тия слова го прикани:
„Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои
[250]
от конеборци троянци и от меднобронни ахейци,
за да положите клетва със жертва в полето на боя.
Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен
скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги.
Който надвие, ще вземе жената и всички богатства.
[255]
Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим,
да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват
в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“
Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари
верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха.
[260]
Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага.
А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна,
гонейки бързо конете през Скейските порти в полето.
Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха,
слязоха от колесницата върху земята обилна,
[265]
тръгнаха точно в средата на двете враждебни редици.
Мощният цар Агамемнон и цар Одисей хитроумен
тутакси станаха прави, а после вестители славни
сбраха животните жертвени, виното смесиха в кратер.
А на царете поредом поляха с вода на ръцете.
[270]
Сетне синът на Атрея измъкна със яка десница
ножа, висящ постоянно до дългата ножница с меча,
па от главата на агнета кичури гъсти отряза,
после ги даде на знатни троянци и знатни ахейци.
Вдигнал ръце Агамемнон, за тях се помоли високо:
[275]
„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
Слънце, което навсякъде гледаш и всичко дочуваш,
вие, реки, и ти, земьо, и вий, Персефона и Хадес,
дето наказвате хората, щом се заклеват лъжливо!
Вие бъдете свидетели, верните клетви пазете!
[280]
Парис Приамов в двубоя ако Менелая погуби,
нека запази Елена и всичките нейни богатства,
ние ще тръгнем обратно със нашите кораби морски.
Русият цар Менелай ако Париса в боя убие,
нека троянците върнат Елена и всички богатства;
[285]
нека платят на аргийците, както прилича, и откуп,
който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.
Ако Приам и децата на царя Приама не искат
откупа скъп да платят, щом загине сразен Александър,
тук ще остана тогава, за откупа пак ще воювам,
[290]
за да достигна най-сетне желания край на войната.“
Рече и с ножа преряза гърлата на агнета кротки,
после във тръпки предсмъртни ги сложи Атрид на земята,
вече бездушни, пресякъл им животрептущата сила.
Черпейки вино от кратера с чаши, възливаха щедро,
[295]
хором горещо се молеха на боговете всевечни.
Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:
„Зевсе велик и преславен! И вие, блажени безсмъртни!
Първи които от нас нарушат нерушимите клетви,
техният и на децата им мозък, тъй както туй вино,
[300]
да потече по земята; с жените им други да легнат!“
Казваха тъй, но не искаше Зевс да им чуе молбата.
После започна Приам Дарданид да говори пред всички:
„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!
Аз ще се върна без бавене във ветровитата Троя,
[305]
сили не ще ми достигнат с очите си тука да гледам
как се сражава синът ми със цар Менелая юначен.
Зевс само и боговете безсмъртни единствени знаят
смъртният жребий кому от двамината днес ще се падне.“
Старецът рече така, в колесницата агнета сложи,
[310]
после и сам се покачи и опна юздите веднага.
А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна.