Илиада [bg]

Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,
с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“
Тъй каза и глашатаят речта на Атрида послуша.
Тръгна да иде във стана сред меднохитонни ахейци,
търсейки вред Махаон героя. И в миг го съгледа,
[200]
както стоеше готов, а край него войски щитоносни,
от коневъдната Трика далечна пристигнали тука.
Близо до него застана и думи крилати продума:
„Сине Асклепиев, тръгвай със мен! Агамемнон те вика,
за да прегледаш ти цар Менелая, водач на ахейци.
[205]
Някой троянец или пък ликиец, изкусен в стрелбата,
с лък го улучи: за чест на троянци, за скръб на ахейци.“
Каза така и сърцето в гърдите му той разтревожи.
Тръгнаха бързо да идат в обширния стан на ахейци.
Щом приближиха обаче до русия цар Менелая,
[210]
свариха около него събрани най-знатни водачи;
точно в средата застана герой Махаон богоравен,
тутакси дръпна стрелата от пояса плътно пристегнат;
в пътя обратен се счупиха нейните шипове остри.
Пъстрия пояс развърза и бронята здрава под него,
[215]
също и медната плоча, със труд от мъже изкована.
Раната щом му откри, где стрелата попаднала беше,
с устни изсмука кръвта и посипа целебни лекарства —
Хирон ги бе дружелюбно предал на баща му Асклепий.
Още ахейци се грижеха за Менелай гръмогласен,
[220]
а щитоносци троянци нападнаха с устрем в редици.
Боя си спомниха пак и облякоха свойте доспехи.
Вие не бихте видели там цар Агамемнон божествен
бавен, бездеен, изгубил желание да се сражава;
той непрестанно се впущаше в боя, прославящ мъжете.
[225]
Свойте коне с колесницата пъстра остави да чакат.
Силно пръхтяха конете, встрани ги задържаше с мъка
Евримедон Птолемеев Пираев, коларят известен.
Цар Агамемнон му заповед даде да бъде наблизо,
в случай, че сети умора, когато командва войските.
[230]
Тръгна пешком да прегледа той своите бойни редици.
Щом като виждаше бързи данайци в борба устремени,
спираше близо, усърдно им вдъхваше смелост със думи:
„Вие, аргийци, недейте забравя военната храброст!
Никога татко ни Зевс вероломните няма да брани.
[235]
Ала понеже са първи престъпили своите клетви,
техните нежни тела лешояди ще ръфат свирепо.
Ние пък техните мили съпруги и рожби невръстни
в плен ще откараме с кораби, срутим ли градската крепост.“
Щом като видеше други да бягат от тежката битка,
[240]
цар Агамемнон припряно ги мъмреше с яростни думи:
„Вий, самохвалци, страхливи аргийци, не се ли срамите?
Плахи защо сте се спрели, подобно на млади кошути,
дето са тичали дълго в полето обширно и морни
вече са спрели, понеже в душата си нямат геройство?
[245]
Тъй вцепенени и вие стоите, не влизате в схватка.
Може би чакате близо да дойдат троянци, където
нашите кораби съхнат край шумния бряг на морето,
за да узнаете Зевс олимпийски дали ви закриля?“
С тези съвети обхождаше своите бойни редици.
[250]
Стигна критяните царят, преминал през много фаланги.
Те покрай Идоменей си обличаха медни доспехи:
той бе сред първите, равен по мощ на глиган гороломен,
а Мерион насърчаваше задните бойни редици.
Цар Агамемнон се много зарадва, когато ги зърна.
[255]
Тутакси ласкави думи продума на Идоменея:
„От бързоконни данайци аз тебе най-много почитам
както по време на битки, така и в дела най-различни,
също на пирове, гдето най-лични аргийци размесват
в кратера вино искрящо, отбрано за знатните старци.
[260]
И ако другите хубавокоси ахейци изпиват
само частта си, то твоята чаша, подобна на мойта,
винаги пълна остава да пиеш, когато поискаш.
Тръгвай безстрашен в атака, какъвто си беше по-рано.“
Идоменей, предводителят критски, така му отвърна:
[265]
„Сине Атреев, аз винаги верен другар ще ти бъда,
както в началото бях обещал и ти кимнах с главата.
Но насърчавай и другите хубавокоси ахейци
в боя да влезем, щом своите клетви троянци не спазват.
В близкото бъдеще гибел и мъки жестоки ги чакат,
[270]
тъй като първи коварно престъпиха своите клетви.“
Каза така. Агамемнон отмина със радост в сърцето.
Много редици обходи, дойде при Аякси юначни.
Бойни доспехи обличаха, имаха много пешаци.
Както козар щом съгледа от някое било високо
[275]
облак, фучащ над морето, подгонен от западен вятър,
и отдалеч му се струва дори от катрана по-черен,
грозно пълзящ над морето и буря голяма надигащ;
тръпне пастирът от страх, в пещера си потирва стадата;
тъй и след тези Аякси се впущаха в лютата битка
[280]
гъсти редици герои, цъфтящи и богородени,
страшни със своите щитове кръгли и копия дълги.