Илиада [bg]

търсейки богоподобния Пандар дано да открие.
Смелия син Ликаонов, герой безупречен, намери,
спря се наблизо до него и тези му думи продума:
[170]
„Пандаре, где ти е лъкът и где са стрелите крилати —
твоята слава, която теб никой герой не оспорва?
Никой във Ликия днес не се смята по-храбър от тебе.
Ти помоли се на Зевса и пращай стрелата си в тоя,
който надвива и много злини на троянците стори,
[175]
че на мнозина прочути водачи сломи коленете.
Само дано не е някакъв бог, разлютен на троянци,
гневен за жертви свещени: че божият гняв е опасен.“
Славният син Ликаонов тогава така му отвърна:
„Драги Енее, съветнико на меднобронни троянци!
[180]
Той ми напомня по всичко юначния син на Тидея,
както му гледам аз шлема заострен и с четири върха,
пък и конете. Не зная дали не е някой безсмъртен.
Ако е храбрият син на Тидея, тъй както допускам,
сам да беснее без помощ на бог той не може. Безсмъртен
[185]
близо до него стои, раменете си скрил във мъглата,
той отклони и стрелата ми остра от вожд Диомеда.
Хвърлих я точно във него, улучих го в дясното рамо,
бързо стрелата премина направо през крепката броня.
Аз се надявах, че вече го пращам в подземното царство,
[190]
ала не съм го погубил: бог някой на нас е разсърден.
Нямам аз тука коне с колесница, в която да скоча,
а единадесет има във къщи добри колесници,
хубави, скоро направени, целите плътно покрити.
Има до всяка една колесница два коня впрегатни,
[195]
хранени твърде обилно със бял ечемик и пшеница.
Копиеборецът стар, Ликаон, във дома си разкошен
мъдри съвети ми даде за боя, когато потеглих.
Той ми поръчваше винаги от колесницата пъстра
да ръководя войските троянски в свирепите битки.
[200]
Аз не послушах баща си, а щеше полезно да бъде.
Жал за конете ми стана, от зоб да не бъдат лишени,
ако попаднем в засада, че те до насита се хранят.
Тъй си оставих конете, пешком съм пристигнал при Троя.
Имах надежда във лъка, но той се оказва безсилен.
[205]
Вече аз стрелях със него във двама най-смели ахейци:
в цар Диомеда и в цар Менелая, улучих ги точно,
кръв им потече, но само ги още по-люто разсърдих.
С лоша поличба свалих си извития лък от пирона
в оня ден, в който поведох троянци към Троя любима,
[210]
носейки помощ и радост на богоподобния Хектор.
Щом се завърна в дома си и пак със очите си видя
мойта родина, съпругата мила и нашата къща,
нека герой чуждоземец главата ми в миг да отреже,
този лък ако не счупя със свойте ръце и не хвърля
[215]
в буйния огън, защото напразно ме той придружава!“
В отговор тъй му продума Еней, предводител троянски:
„Не говори! И за в бъдеще той все такъв ще остане,
ако и двамата ние с коне в колесница не тръгнем
този човек да нападнем отблизо с оръжие тежко.
[220]
Качвай се с мен в колесницата, за да научиш веднага
колко са ловки конете на Троса; познават полето,
всякога вихром се носят, когато преследват и бягат.
Те ще ни върнат в града, ако Зевс олимпийски внезапно
слава изпрати отново на вожд Диомеда Тидеев.
[225]
Хайде, вземи незабавно юздите блестящи и бича!
Прав в колесницата аз ще стоя с Диомед да се бия,
или пък ти го пресрещай, а аз ще насочвам конете.“
Славният син Ликаонов така на Енея отвърна:
„Дръж ти юздите на двата си коня, Енее Анхизов!
[230]
По-бързо те ще препускат, когато познават коларя:
ако случайно побегнем от вожд Диомеда Тидеев,
да не запрат ужасени, сами да не искат тогава
да ни изкарат от боя, понеже гласа ти не чуват.
Яростно пръв ще нападне синът на Тидея юначен,
[235]
нас ще убие, конете ти еднокопитни ще вземе.
Карай сам свойте коне, в колесницата впрегнати двата,
с моето копие аз ще пресрещна героя връхлитащ.“
Тъй си говореха двамата във колесницата пъстра;
към Диомеда подшибнаха с устрем конете си бързи.
[240]
Щом ги съгледа блестящият Стенел, синът Капанеев,
тутакси думи крилати на цар Диомеда продума:
„Чуй, Диомеде Тидеев, от мене горещо обичан!
Виждам аз двама мъже, устремени във бой срещу тебе.
Сила те имат огромна. Единият стреля отлично —
[245]
Пандар се казва и с гордост се смята за син Ликаонов,
другият пък се нарича Еней и се хвали надменно,
че е роден от Анхиза безстрашен и от Афродита.
Нека сега с колесницата малко отстъпим и дръзко
пръв не нападай във боя, живота си да не погубиш!“
[250]
Гневно погледна към него герой Диомед и отвърна:
„Не говори ми за бягство, че нито ти мен ще предумаш,
нито е в мойта природа с измъкване да се сражавам,
ни да се крия уплашен: цветуща е моята сила.