Илиада [bg]

тъй като почваше новата битка, която скроиха
Феб Аполон, и убиецът Арес, и злата Ерида.
Двамата славни Аякси и цар Одисей с Диомеда
в боя подтикваха свойте данайци, макар че войските
[520]
нямаха страх от троянската сила и вражия натиск,
ала стояха недвижни, подобни на облаци тъмни,
пръснати над планините от Зевса във време спокойно —
тихи, догдето почива мощта на Борей и на други
вихри могъщи, които, щом почнат да веят, разпръсват
[525]
черните облаци вредом със своето духане шумно.
Тъй неподвижни данайци очакваха смело троянци.
Цар Агамемнон обходи войската с такива съвети:
„Мили другари, бъдете мъже със сърца на герои!
В страшните битки един се пред други срамувайте вие!
[530]
Който войник се срамува, по-често във бой се спасява,
който от битката бяга, изгубва защита и слава.“
Каза и копие хвърли, улучи храбреца известен,
Деикоонта Пергасов, другар на Енея юначен,
тачен наравно с децата на царя Приам от троянци,
[535]
тъй като ревностен бе да се впуща сред първите в боя.
Цар Агамемнон Атреев го хласна със копие в щита,
здравият щит не отхвърли медта и тя мина през него,
стигна във долната част на корема през якия пояс.
Грохна троянецът, звъннаха гръмко доспехите с него.
[540]
В същото време Еней бе погубил най-лични данайци —
Кретон и брат му Орс’илох, потомци на царя Диокъл.
Техният татко Диокъл живееше в дивната Фера,
много заможен, той беше по род от Алфей бистроструен,
който широко тече през земята на пилосци древни.
[545]
Този Алфей е баща на Орсилох, водач на герои,
а пък Орсилох — баща на прочутия, мощен Диокъл,
а пък Диокъл — баща на сърцати момчета близнаци:
Кретон и брат му Орсилох, в различни сражения вещи.
Двамата щом възмъжаха, със своите кораби черни
[550]
тръгнаха дружно с аргийци към хубавоконната Троя
чест да печелят за цар Агамемнона и Менелая.
Ала смъртта ги настигна и двамата тука пред Троя.
Както два лъва, отраснали сред върховете планински,
кърмени нежно от майка лъвица в гора недостъпна,
[555]
грабят свирепо рогати юници, овце угоени,
опустошават кошари пастирски, догдето самички
бъдат убити със копие медно от мъжки десници;
тъй от ръцете Енееви двама близнака сломени
рухнаха върху земята, подобни на борове стройни.
[560]
Паднаха и ги пожали герой Менелай гръмогласен.
Целият в мед заискряла облечен, излезе пред всички,
махайки своето копие; Арес му вдъхна геройство,
тайно кроейки коварство — да бъде убит от Енея.
Щом го видя Антилох богоравен, потомък на Нестор,
[565]
сам пред войските излезе, изплашен за вожда народен,
да не пострада и целият труд да отиде напразно.
Двамата вече насочваха своите копия медни,
за да се бият със устрем един срещу други отблизо.
Сам Антилох бе застанал до вожда прочут на войските.
[570]
Колкото сръчен боец и да беше, Еней се отдръпна,
щом забеляза, че двама герои го чакат задружно.
След като бяха отвлекли телата във стана ахейски
и на другари предали убитите двама близнака,
те се явиха отново във първите бойни редици.
[575]
Стигнаха до Пилемена, подобен по храброст на Арес,
вожд на юначни мъже, щитоносни бойци пафлагонци.
Славният с копие цар Менелай го улучи жестоко
тъкмо във здравата ключица, както се беше изправил.
Там Антилох му погуби Мидона, колар и помощник,
[580]
син на Антимний, когато обърна конете във бягство;
с камък във лакътя той го умери. В прахта на земята
паднаха мигом юздите, със слонова кост украсени.
С меч Антилох в слепоочника с мощен замах го удари.
Хъркайки, от колесницата дивна Мидон се събори,
[585]
презглава рухна на темето и на плещите си едри.
Дълго остана така, че попадна в дълбокия пясък,
двата му коня го блъснаха силно в прахта на земята.
С бич Антилох ги закара веднага във стана ахейски.
Двамата Хектор позна сред войските и с вик ги нападна.
[590]
Всички троянски редици затичаха заедно с него:
водеха ги Енио достославна и страшният Арес.
Носеше вред Енио суматоха голяма във боя,
Арес размахваше копие дълго с ръцете си мощни.
Ту се изпречваше близо пред Хектора, ту пък зад него.
[595]
Щом го видя Диомед гръмогласен, изпадна във ужас.
Както безпомощен пътник, минаващ полето широко,
спира изплашен пред буйна река, към морето потекла,
само щом зърне шумящата пяна, назад се отдръпва,
тъй Диомед се оттегли, на свойта войска заговори:
[600]
„Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор,
копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки!
Винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.