Делчев седна и извади от джеба на шаячното си палто шарена селска кърпа да обърше потта от челото си. В стаята беше все още тихо. Някои бяха навели глави, като че ли да запазят в себе си звука на неговия глас, а други не можеха да откъснат очи от него и се чудеха на селската му кърпа. А с нея и със своето грубо облекло апостолът им ставаше по-близък, свой, като истината, която звучеше във всяко негово слово. Ето Гоце!
Като слушаха апостола, пред очите на тия люде се разтваряше широк простор и те виждаха не само своята Преспа, а виждаха цяла Македония, целия свят — не бяха те сами в своята мъка, не бяха сами в своята борба. Неясна, но голяма радост се вливаше в сърцата им, нова, голяма сила. Народите по света, всички народи, дори и турците — и нали виждаха те всеки ден; как живееха в Преспа бедните турци, и те във всекидневна неволя? Сърцата туптяха по-свободно — освободени от ненужна, сляпа омраза, преливащи от една нова, здрава сила.
Пръв след апостола заговори Йоан Сърчарот — сегашният председател на преспанския комитет. Той заговори тихо, загледан пред себе си, унесен в мислите си:
— Право е… Имам аз и турци добри приятели, идват в дюкяна ми. Добри, честни люде, знам ги аз. Сиромаси, борят се за залъка си. Не мислят зло никому, а лошите между нихните са лоши и за них…
Стана учителят Наум Катранов и мнозина го погледнаха изненадани — знаеха го мълчалив, тих чове: а тъкмо той ставаше да говори и очите му светеха широко отворени.
— Дойде за нас, братя, ново, чудно време. Не ще приспиш ти вече нашия народ, не ще го потиснеш, събуди се той от вековен сън. Намери си той пътя. При нас идва народът, пита, разпитва за народното дело, в четите влиза, пушки търси да купува. Не влиза вече в хюкюмата да се моли за милост и защита, не ходи да се съди при каймаками и кадии, за него сега всичко е комитетът, народният комитет. Надолу, хе там — по южните наши околии, и патриаршеските села влизат в Организацията, идват да помагат и мнозина от власите тук, при нас и по други места, сдружават се всички. Господин Делчев — обърна се той към апостола, но млъкна за миг в голямото си смущение и после отеднаж каза: — Прави са твоите думи и спасителни за целия народ.
Катранов седна пак на мястото си, но личеше колко развълнуван беше сега тоя смирен, сдържан човек. През останалата част на нощта бяха разрешени просто и ясно най-заплетените въпроси около местната революционна организация, за които тия люде бяха губили много време. Чудеха се на успеха си и се радваха. Тогава Делчев каза:
— Ето и у вас е същото, както по всички наши градове: малко са грижите ви за селата във вашата околия. А там е нашият народ, по селата. Срещайте се със селяни, отивайте по селата. Не пропущайте случай да им кажете две думи и когато влезат в дюкяна ви. Поучавайте ги, напътвайте ги братски, помагайте им да се изтръгват от ноктите на чифликчиите, на лихварите, на всекакви други изедници, помагайте им да се въоръжават.
— Господин Гоце — обади се пак Йоан Сърчар, — в дюкяна си аз имам работа и со селяни. Нашите полски села са повекето чифлигарски. Земята е на аги и бейове, селяните я работят на изполица, но агата им дава колкото намери за добре. Малцина от них имат своя земица. Много са бедни и планинските ни села. Бедни са горките сички и много са прости, уплашени…
— Да — отвърна веднага Делчев, — бедни са и прости. Бедни са, а земята е техна. Те, селяните, са истинските стопани на земята и в утрешна свободна Македония тя ще им бъде върната, за да се трудят над нея като свободни хора. Бедни са те сега и прости, но ето какви са още вашите селяни, а такива са и всички наши селяни: обиколих неколко от селата във вашата околия и от всички тия села ми се предадоха пари за пушки — по две, по три, по пет пушки за всеко село. Аз ще им изпратя, ако мога, и повече. Те са села от по двайсетина или триесет къщи. Хранят се не с хлеб, а с черна кал. Прости са и бедни нашите селяни, но и те могат да ни поучат. Имате ли вие тук, в Преспа, по две или три пушки на всеки двайсет или триесет къщи? Немате. Поучете се от простите селяни…