Един от учителите се приведе към ухото на Глаушев и тихо му пошушна:
— Що за комедия…
— Ами ще видим — отвърна тихо Глаушев. — всички я играем с нужното усърдие. — И както беше седнал в най-отдалечения край на стаята, той каза на френски, отправил към юзбашията хитро засмени очи: — За голямо съжаление, аз не говоря добре турски, но ще бъде истинско удоволствие за мене да поприказвам с вас, мосьо юзбаши, на френски.
Юзбашията втренчи в него поглед, по бузите му се появи червенина.
— Вуй, вуй, мосьо… — заекна той и продължи на турски: — Аз уча сега френски и… и още не мога да говоря добре.
Съседът на Бориса пак се приведе към ухото му: — Не предизвиквай върху себе си гнева на Зевса. Пред вратата отвън се чуха тежки стъпки, някой силно се изкашля. Седналият наблизу учител понечи да стане, но башполицът го спря с едно движение на ръката и самият той се отправи към вратата. Тихо беше в широката стая и очите на всички бяха насочени към вратата. Етхем ефенди я отвори. Всички видяха там един от конашките чауши и струпани зад него цяло едно отделение аскери с голи ножове на пушките си. Юзбашията стана и лицето му отеднаж придоби друг израз — маската на изтънчена учтивост изчезна и се показа там надменната физиономия на заповедник. Чу се тропот на столове, стана и директорът. Юзбашията извади от вътрешния джеб на куртката си лист хартия, бавно я разгъна и каза:
— Които чуят имената си, ще останат тук, а другите веднага да напуснат стаята. — И той прочете с турски акцент следните имена: — Никола Нешев, Тодор Миров, Наум Катранов, Тодор Перев, Христо Георгиев, Стоян Самарджиев.
В стаята никой не се помръдна; сега за всички беше ясно какво бе наумил юзбашията. Той повтори с твърд, отсечен глас:
— Всички други веднага да напуснат стаята. Директорът намести очилата си и пристъпи с бледо лице:
— Юзбаши ефенди, аз не разбирам какво искате от тия люде. Макар неволно, аз ви съдействувах и се чувствувам…
— Казах другите да излязат, директор ефенди — прекъсна го юзбашията. — Кажете им и вие; някои, изглежда, не разбират турски.
По лицето на директора се виждаше голямото му възмущение, но той мълчаливо се отправи към вратата. Последваха го сред тиха врява и останалите десетина Учители, които не си бяха чули имената. Докато те излизаха, Етхем ефенди, башполицът, не можа да устои, наДут от националистическа гордост, и изломоти на своя завален преспански говор:
— Е, даскали, даскали… Хитро турчин, а? С кола зайци лови!
Гласът му заклокочи в глух, гърлен смях. Борис Глаушев се поспря и понечи да му отговори нещо, но башполицът го побутна, изблъска го навън с доброжелателска грубост:
— Хайде и ти, хайде и ти… Излизай…
Предния ден, когато съставяха списъка с юзбашията, Етхем ефенди бе премълчал и неговото име; спомнил си бе той за двете бели меджидии, които бе му дал преди известно време Лазар Глаушев.
От шестимата задържани в стаята учители само четирима бяха наистина замесени в революционното дело: Нешев, Тодор Миров, Стоян Самарджиев и Катранов. Другите двама бяха смирени люде, но бяха повече уплашени, та Юмер Али ефенди реши, че това са най-опасните комити, които бе успял да залови. И той продължи играта си.
— Ефендилер — обърна се към задържаните отново с престорена любезност, — с вас искам да се запозная по-отблизу. Ще бъдете така добри да ме посетите в хюкюмата.
Той се отправи тържествуващ към вратата. Последва го и Етхем ефенди. В същия миг Нешев, скрит зад гърба на Стоян Самарджиев, драсна кибрит да запали цигара и в ръката му пламна един лист хартия, който бързо се превърна в пепел. В стаята бе влязъл чаушинът и неколцина от аскера. Чаушинът претърси задържаните и ги изведе вън. Войниците веднага ги обградиха от всички страни и ги подкараха. Училищният двор беше пълен с ученици, пред училището бе се насъбрал доста народ и повечето бяха жени.
— Какво ви правят учителите бре, турци… — викна една от тях и после всички започнаха да викат: — Да не са обрали некого! Кой ще ни учи децата бре! Пусти да останете, нема ли да ви се свърши силата ви!
Чаушинът отвори път с приклада на пушката си.
— Дръпнете се от пътя ми, че ей сега ще кажа на аскера да ви надупчи с касатурите! Назад! Вие срещу царския аскер ли бре!
На път към хюкюмата невеселото шествие трябваше да мине през чаршията. Наизлязоха люде от дюкяните и мълчаливо наблюдаваха задържаните и аскера с дълги лъскави ножове на пушките. Тичаха насам люде и от съседните улици. Насъбра се много народ, но тихо беше навред и се чуваха само стъпките на арестуваните и войниците, подрънкването на оръжието.
Чаушинът отведе шестимата учители направо в затвора. Скоро след това из чаршията се разшетаха няколко двойки заптиета и подкараха към затвора още дванайсетмина граждани. Всички от списъка, който бяха съставили юзбашията и башполицът, бяха задържани. Не закъсня да се покаже в чаршията и Етхем ефенди. Той влезе най-напред в новия дюкян на Лазар Глаушев. Посрещна го Глаушев, покани го да седне, но го остави той да говори. И Етхем ефенди започна отдалеко: