Пак мина най-напред кавалерията, мина през цялата чаршия, по дългата улица за казармата. Отдалеко се чуваше тропотът на приближаващите се коне и преспанци я следяха повече с уши, отколкото с очи. И всички видяха, че кавалеристите водеха шест коня без ездачи. Не след дълго през чаршията мина и пехотата в не много стройни редици и преспанци пак забелязаха каква умора личеше по лицата на войниците. Веднага след тях тропотеха и седем-осем коли, лежаха в тях войници, а други бяха грижливо покрити, но се показваше по някоя нога, обута в груба войнишка обувка — колите бяха пълни с ранени и убити войници. Не избягна и това от бдителните очи на кяурите. Зададе се и башибозукът. Цяла тълпа турци изпълни улицата, надигали оръжия, водеха ги главатарите им, дигнали глави, разширили лакти, люлееха се бабаитски празните ръкави на чепкените. Виждаха се в първите редици познати агалари и бейове, но влачеха след тях йемении на боси нозе и бедни люде, с кръпки по бечвите й шалварите си; към края на върволицата въртяха очи и неколцина цигани, надигали секири, набучили ножове в оръфаните си пояси. Мълчаливо минаха турците и попоглеждаха надменно, само едно младо турче се наведе с пушката си на рамо, взе камък и го изпрати в един дюкян, види се, поради някаква преДишна вражда. Остро иззвънтя счупено стъкло в настръхналата тишина в чаршията, при толкова люде и Глух тропот на множество стъпки. Башибозукът минаваше през гяурската чаршия като победител, но и след Него тропотеха няколко коли с ранени и убити, Пак със скрити погледи изпроводиха преспанци и тия коли и по своему се чувствуваха също победители.
Юзбашията Юмер Али ефенди мина със заптиетата по друга улица. Той се отби в малката сграда на градската поща и влезе при телеграфиста — младо бледолико ефендие с протъркани лакти и отколешен кир по яката на тясното му сиво сетре. Той седеше неподвижен пред апарата си като пред идол, на главата му стърчеше висок, възморав фес, нахлупен до ушите, с дълъг тежък пискюл. Не се обърна да погледне юзбашията, бледото му възкьосаво лице бе застинало в израз на тържествена унесеност. Юзбашията каза:
— Една важна телеграма до валията.
Едва сега младият телеграфист изви към него кръгли големи очи и отвърна само с устните си — тънки, безкръвни:
— Добре, юзбаши ефенди.
Той размаха, протегна, разкърши ръце и късите ръкави на сетрето му се дръпнаха чак до лактите. Сетне замахна отдалеко и сложи пръст върху чукчето на апарата с голяма съсредоточеност и сякаш спря дъха си в очакване. Предаването на телеграмата стана с, истинска тържественост. Телеграфистът чукаше с изпънат, вдървен гръб, фесът му стърчеше високо, едва едва се поклащаше дългият пискюл. „Рано тая сутрин — гласеше телеграмата — унищожихме в село криводол цялата разбойническа чета след цяла нощ сражение. Още днес ви изпращам подробен доклад, баши Юмер Али.“
Телеграфистът отново изви към юзбашията големите си очи. Юмер Али улови погледа му и мълчаливо кимна със спуснати клепки; да, това съм аз!
Турците оставиха убитите четници в кулата. Взеха само оръжието им и счупената манлихера на Стефо Церски. Неколцина от аскера и башибозука, а също и циганите, се опитаха да съблекат и дрехите им, но бинбашията ги разгони, все пак някой от тях успя да смъкне новите подковани опинци на Арсо.