— Да си жива… Да си жива, щерко… — отвръщаха й старците един след друг.
След късо мълчание дядо Павле Локвенец каза:
— Каквото е рекъл и уговорил чичко ти Даме, речено е и уговорено. Ние и от дедо владика имаме позволение и дума. Много млада ми се виждаш, учителке, но човек по работата се познава.
III
Едващо излезе Никола Нешев от затвора и побърза Да свика на съвещание революционния комитет, като да искаше да навакса загубеното време. Двама от членовете не дойдоха на съвещанието — още беше голям страхът след арестите и след сражението в Криводол и те двамата не дойдоха тъкмо от страх — по отказите им се позна и по извиненията.
— Толкова по-добре — изръмжа Нешев. — Така се познава по-добре кои са за работа и кои не са.
Бърз и нетърпелив човек беше той, едвам дочака другарите му да си поприказват за сражението, за затвора пък тия от тях, които бяха задържани.
— Сега — пресече сладкодумните разговори Нешев — ние трябва да продължим борбата си с още по-голема сила, за да знаят агите, че не сме победени и сме още по-силни. Ще подигнем куража и на народа.
— Куража си народът не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всекога, а сега още повече.
Той не даваше да се каже нищо лошо за народа. Йоан Сърчарот, председателят на комитета, както винаги, тръгна пак по средата и пак гледаше издълбоко да подхване:
— Народът, той секак: и ще се уплаши, когато има нещо страшно, и сила ще покаже, когато требва…
Нешев изкриви лице нервно, размаха ръце:
— Все гледаме да се отплеснем… Работа сме се събрали да…
— Е, хайде, хайде… Казвай какво е — побърза да го успокои Сърчарот.
— Пред нас — започна някак тържествено Нешев — се слага една много важна задача, която е одобрена и от Делчев, когато беше тук. От дълго време търпим да се развива в града ни и в околията чужда пропаганда, а се вършат и предателства. — И петимата останали членове на комитета се досещаха какво ще каже той, но Нешев продължи със същия тон: — Ние имаме решение по тоя въпрос, но сега имаме и нови доказателства: от сигурно место узнах, че и за последните арести предателят е бил Панту Кътърка. Стига вече! Той требва да си получи каквото е заслужил отдавна. — Всички спотаиха дъх, да чуят как ще изрече той най-важната дума. Нешев почувствува това очакване, спря се за един миг, но после продължи с още по-голяма сила, махна и с юмрук: — Ние требва да го убием.
И предизвикателно спря гневен поглед върху лицето на Борис Глаушев, който седеше с отпуснати клепки, като да беше замислен за друго нещо, но също слушаше с напрегнато внимание. Той дигна очи и колкото да беше голяма силата на тия светли очи с дълбокия им блясък, Нешев нито мигна, но цял се изчерви. Борис попита:
— Нови ли доказателства? Какви са те?
— Знам от сигурно място, че Панту Кътърка е казал на Етхем ефенди кого от нас да задържат. И знаеш ли кой ми каза? — млъкна за миг Нешев и отеднаж рече: — Баща ти.
Останалите членове на комитета се спогледаха многозначително, поклатиха глави, само Любен Расков гледаше втренчено Бориса Глаушев и чакаше отговора му. Борис каза спокойно:
— Аз нема да дам съгласието си като член на комитета за убийството на Панту Кътърка, докато не проверя всички доказателства против него. И докато не се убедя още, че той е непоправим или не може да се обезвреди по друг начин. Можем да го прогоним от Преспа, щом е опасен.
— Значи, аз така, на ветъра си приказвам — изчерви се още повече Никола Нешев. — От баща ти знам, чуваш ли, от Лазар Глаушев. Сам Етхем ефенди му е казал. А че Кътърката проповедва сърбоманство и сръбско училище иска да отваря в Преспа — и това ли ще проверяваш?
— Всичко ще проверя.
— Ние пък и без тебе…
— Но, Нешев — намеси се Любен Расков, — тук ние сме като съд и требва да бъдем много справедливи.
Нешев скочи прав:
— Само за сърбоманството да е, пак требва да му вземем главата. Той иска да дели народа, едни срещу други ще ни… а това не го ли знаете вие двамата? Кътърката открито проповедва. И го заплашихме, и… Кътърката не скланя глава, е — ще му я откъснем.
Настана мълчание. Нешев се отпусна сърдито на стола си и столът изскърца остро под него. Борис Глаушев продума, загледан пред себе си:
— Аз искам да проверя всички тия доказателства.
— Ти не си революционер — изръмжа срещу него, Нешев.
Борис нито се помръдна и рече:
— Не искам да бъда убиец. Любен Расков протегна живо ръка:
— нека! Борисе, провери всичко още еднаж, шега ли е? Човешки живот.