— Е, нека, нека… — проточи глас и Сърчарот. Не е шега, разбира се.
— Така не се върши работа! — размаха разперени пръсти Нешев. — Какви са тия бабешки вайкания? Тия нови проверки… Борисе! — подскочи той и викна с изтънелия си глас: — След два дни искам отговора ти След два дни — не повече. Съгласни ли сте?
— Съгласни…
— Съгласни сме — каза и Любен Расков. Борис Глаушев мълчеше. Нешев махна с ръка:
— Ех… И без тебе ще я свършим!
Панту Кътърката беше все тъй самотен човек и сега, след завръщането си от Сърбия, живееше у по-младата си тетка. Бедна беше тя, с няколко дребни деца и повече той се грижеше за прехраната им. Дала му бе тя част от двора си и това лято Кътърката дигна сграда на два ката, с големи стаи, обърнати към улицата. Покри я с нови керемиди, но не можа да я довърши, не му стигнаха пари, тогава каза на майсторите да му стъкмят само една по-малка стая и там се наД стани да живее. Пак се грижеше тетка му за него и пак той хранеше децата й, но живееше отделно в новата, недовършена сграда. И тъкмо леля му и нейният мъж разгласиха първи, че новата сграда ще бъде сръбско училище в Преспа. Стърчеше тя високо в тая крайна махала сред празните, незастроени места и занемарени градини, над пръснатите наоколо къщурки на бедни люде. Тук, най-вече между тия люде, Панту Кътърката търсеше свои привърженици и ученици за новото училище. Раздаваше им златни минцове, за да печели сърцата им. Борис Глаушев отиде направо при него…
Тежки часове настанаха за Борис Глаушев след съвещанието на комитета. Върна се късно през нощта след съвещанието, старите бяха се прибрали в стаята си, той остана сам в своята стая горе. Прекара неспокойна нощ и щом дочу, че старите бяха станали, слезе при тях още по тъмно.
— Ти не спа добре тая нощ, Борко — рече майка му — Чувах как ходиш из стаята. Добре ли си?
— Добре съм, майко… И спах през целата нощ — излъга той, за да не я тревожи. Как би споделил с нея това, което глождеше сърцето му и мозъка му? Той седна при баща си. Ния им донесе кафе. Борис попита: — Казвал ли ти е нещо, татко, Етхем ефенди за Панту Кътърката?
Лазар Глаушев сръбна от кафето си:
— Каза ми, че той, Панту Кътърката, му донасял сичко. Кътърката е шпионин на Етхем ефенди. Ами Кътърката и не крие това, той се хвали, че е съюзник с турците срещу… срещу комитета.
Нямаше кого да пита и разпитва повече Борис — баща му никога няма да каже празна или лъжлива приказка. И той видя, че съдбата на Панту Кътърката е решена. Но не още, не още… Той трябваше да изпита всичко докрай, да не остане нищо да тежи на съвестта му, преди да изрече и той тежката присъда. И пак попита баща си:
— Ами какво знаеш ти за Райко Кутрев, за Алексо Пачев?
— В чаршията се говори, че пак той ги взел на душата си, Кътърката.
— Говори се… — повтори Борис и млъкна.
Той нямаше какво да пита повече. Искаше да чуе баща си и го чу. Лицето му нищо не можеше да скрие и Лазар Глаушев виждаше мъката на сина си. Не беше трудно за стария човек също да се досети защо разпитваше Борис за човек като Панту Кътърката. Крои нещо комитетът за Панту — това е. И старецът бе чул снощи неспокойните стъпки на сина си горе, а ето, дошъл бе той да го пита още по тъмно. Тежко му е, решава нещо против волята си Борис…
Майката беше в готварницата, да им приготви утРинна закуска. Лазар подзе предпазливо:
— Борисе, никога не съм ти се бъркал, даже и когато беше още малък, ти се ще свършиш сека работа, Както требва; с такъв ум те просветил бог. Но аз виждам и следя сега, синко, тежък товар си дигнал на рамената си. Не е толкова тежината му, ти сичко ще понесеш, но… През тая нощ, когато се биха в Криводол, ти излезе от дома да събираш люде по града, за да спасяваш комитите. Не дойде никой с тебе, разбира се. И в града се говореше после за тебе, чудеха ти се людете Виждаш ли какъв човек си ти? Тебе те води сърцето! А работата на комитета е често работа груба, за по-твърди люде.
— Всички ще станем по-груби и по-твърди. Ти не ме съветваш да напусна борбата, нали, татко? Би било срамно…
— Не, не те съветвам, разбира се. Но ти намери си по-сгодна работа за тебе. Не знам какво решавате, но ти снощи не спа, а другите сигурно са спали цела нощ.
— Нема друг път и друга работа за мене, татко. Щом обичам и жаля тоя наш народ… тая земя… Не ще да е голема тая обич, ако обичам и жаля повече себе си. Нека ми е по-тежко — и сладостите за мене ще бъдат по-големи. Когато идват, когато ще дойдат. Ами, татко, твоя кръв се е прелела в моите жили.
— Човек не мисли за себе си така, както мисли за децата си. И човек става по-мъдър, като позастарей..
— По-мъдър, но и по-слаб. Ти се боиш за мене, а не си се боял за себе си. На гърдите ти има белег от смъртоносна рана.