Кузо се върна:
— Беят е. Довлякъл може би двайсет души. И пак е там, у Добра. От кумина й ей такива валма чад. Овен му пече или кои я знай… А, Велко… най-напред у вас ходил, ама се върнал.
Дебелите вежди на Велко се сключиха, гласът му понадебеля:
— Хайде сега со здраве, Мирче, и ти, Кузо… Аз ще ви пратя хабер кога да доидете. Докато е беят тука, нема да работим.
— Кузо и Мирче не чакаха повторно да ги подканва Отидоха си.
Велко и Дона останаха сами в гората.
— Да беше изпратил и козите в къщи — каза Дона, и тя обладана от същите мисли и грижи, като Велко!
— Не — отвърна той, — тука нема кои да ги закача них. Но, виж, Мърчо не знай да мълчи.
Поприбраха едно-друго и в колибата — да не се познава, че тук живеят люде постоянно. Тогава Велко извади пушката си от скривалището й, прегледа я, макар да нямаше защо да я преглежда — в ред беше тя, пълна и лъщеше от чистота. Той продължаваше да я гледа, отвори я и я затвори, но повече от обич към оръжието, от дружеска обич, като да беше тя живо същество. И тъй, като на себе си, каза:
— Ти, Доне, там, в другата колиба… ако стане нужда. Аз ще пообиколя и ще ти обадя, ако има нещо… пък и ти, ако чуеш нещо…
Да, тя знае какво трябва да прави: навътре в гората, в най-затънтено място, беше другата колиба, скрита под земята. Там понякога се криеше и четата. В случай на опасност Дона ще избяга там, ще се скрие. За това беше говорено и преди. Застрашаваше ли грозна опасност, и нея и него, трябваше да се пазят, да се защитават; тя ще се скрие и дори няма да диша, ако трябва, там, в подземната колиба; Велко ще обикаля наоколо, ще дебне, ще пази с пушката и ще убие, ако трябва; те и двамата ще умрат дори, но няма да се оставят в ръцете на турчина. Това се знаеше и само по себе.
Велко се шмугна в храсталаците с пушката под мишница като ловец, а Дона чу как пукаха съчки под нозете му, после всичко утихна и само върховете на дървесата се полюляваха високо горе, безшумно, от тихия предвечерен ветрец. Тя седна пред колибата и взе да кърпи някаква дреха, но беше готова да скочи всеки миг. Тихо беше наоколо. Чуваше се само постоянният шум на гората, дълбок и многоглас — гората дишаше и беше пълна с живи твари. Велко дълго не се върна, но най-сетне Дона чу още отдалеч стъпките му и дигна лице да го посрещне. Той излезе от храсталака като иззад зелена завеса и се приближи мълчаливо. Подпря пушката до стената на колибата и седна до жена си:
— Нема нищо. Почиват, гощават се. Агалари. Ще видим утре какво ще правят. — И отеднаж добави: — Знайш ли как съм огладнел!…
Дона стана и приготви вечеря.
„Шшшшш!“ — запя изтихо гората вечерната си песен. Дървесата наоколо започнаха да тъмнеят, полъхваше влажен хлад, а небето още светлееше високо горе млечносинкаво. Там горе имаше още много светлина, но наоколо дървесата се изправиха като черна стена. Показа се и месецът, млад още, виторог — бледо, полюшнало се пламъче в тихия и дълбок блясък на небето.
На другата сутрин, в тъмни зори още, поляната пред колибата се изпълни с люде. Най-напред пристигна Бабин, селският воивода, заедно с други двама от селската чета. Скоро след това дойдоха още петима от селската чета и тя беше вече цялата налице заедно с помощника на воиводата — Велко. Липсваше само един от състава й, но той беше болен. Далеко преди да изгрее слънцето, между дървесата се показа веригата и на околийската чета — и тя сега в пълния си състав от единадесет души. На поляната се събраха двадесет души въоръжени мъже и някак чудно изглеждаше между тях присъствието на Дона. Ала тъкмо защото тя беше сред тях, тия груби селски мъже — и Наумов между тях, в комитското си облекло, брадясал, с дълги нечисти коси, — тия груби селски мъже приказваха кротко, дори любезно помежду си, рядко се чуваше да изпсува някои, по лош навик.
Точно при изгрев слънце, както бе наредил селският воивода, дойде от селото куриер, но не съобщи нищо важно за турците. Още спели, излезли само двама да понагледат конете. Около един час след първия дойде запъхтян втори куриер, дойде след това и трети куриер; тия, последните двама куриери, бяха жени. Воиводите ги изслушваха и ги връщаха назад да наблюдават турците в селото.