— Хайде — дръпна го за дрехата Чендов. — Върви насам. Виждам, не можеш да прежалиш къщата си…
— Ах… — въздъхна шумно, издълбоко Кузман.
Тогава изеднаж се обърна, изтича край стената, която ограждаше двора му, влезе вътре. Той прекоси бързо малкия двор, влезе в къщата. И викна:
— Има ли некой тука бре! — Никой не се обади; двете врати долу зееха разтворени до стените чак. Кузман изтича нагоре по стълбата; и тук вратите бяха широко разтворени, усещаше се, че къщата е празна. Но той пак извика: — Има ли некой, а?
Само трясъкът на стрелбата пълнеше къщата с тия разтворени врати и голи стени. Кузман се огледа бързо, махна с ръка. Нямаше време за губене. Той слезе бързо долу. Влезе в малката готварница. Намери веднага тенекиения съд с газ. Разплиска всичката газ по дървения под наоколо, плисна вратата, плисна върху един сандък край стената. Хвърли и съда на пода, дръпна се до вратата. Той вдишваше жадно гъстата прохладна миризма на газта. Една клечка кибрит се счупи между треперещите му пръсти, но друга една клечка падна запалена върху лъсналия под. Той видя как бързо пропълзя пламък, погледа го един миг и се обърна. Избяга вън, мина през двора, през малката градинка в дъното. Тук той прескочи невисоката стена и се спря оттатък, на улицата, да види какво ще стане с къщата му. На кръстопътя наблизу бяха залегнали трима от четниците и стреляха по улицата нагоре, срещу казармата. Кузман като че ли не ги забелязваше. През един от прозорците на долния кат пропълзя пушък, все по-гъст, мярна се и пламък. После пак. Къщата гореше. Той се дръпна от стената, премести пушката в лявата си ръка и не сваляше очи от пушъка и пламъците, които излизаха сега на гъсти валма от всички прозорци на долния кат на къщата му. Кузман дръпна калпака от главата си и го удари с все сила в земята. Дигна отново ръка и викна, та запя:
Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдиви! …
Залегналите наблизу четници го поглеждаха след всеки свой изстрел. Чудна им се виждаше неговата песен, а къщата му гореше. Той се наведе, взе калпака и го сложи на главата си, натисна го над очите. Сетне погледна дали имаше патрони в манлихерата му, сложи нова пачка. Промъкна се край стената и залегна при четниците. Няколко стъпки по-нагоре бяха залегнали край стените и други трима четници. Кузман изпразни едно след друго цялата пачка. Аскери се виждаха на горния край на улицата, криеха се и зад ъгъла на стената, която ограждаше неговия двор. Той извика и като че ли самия себе си убеждаваше:
— Я ги, я! Мръсните… Ако не бях я запалил, сега щеха да бъдат вътре. Иди ги гони после. Се от камен са зидовете й…
III
Едва ли бе минал половин час, откакто бе започнало сражението. Слънцето бе залязло, между стените на селските улици се набираше здрач и се забелязваха все по-ясно святканията на изстрелите. Тук, между стените, пукотът на пушките беше оглушителен, седмината бойци стреляха непрекъснато и турците не смееха да навлязат в улицата. Неочаквано те всички изчезнаха, като че ли ги дърпна някой нататък, зад стените, престанаха да стрелят. Въстаниците видяха още по-нагоре, по неравната поляна пред казармата, как се лутаха турци, пребягваха насам-натам и сякаш не знаеха накъде да насочат пушките си. Някъде оттатък, през пламъците и пушъка, в който изчезваше бялата къща на Кузман, се дигна силен, проточен вик:
— Ура! Ура!
Някой от четниците извика:
— Помощ! Помощ ни иде…
Те и седмината наскачаха, спуснаха се нагоре, към изхода на улицата, ала преди да стигнат дотам, чу се иззад тях гръмогласен вик:
— Уурраа!
Откъм долния край на улицата бяха нахлули голяма група четници и въоръжени селяни, които тичаха нагоре и бяха изпълнили цялата улица. Когато всички излязоха горе, на откритото срещу казармата, видяха как беше обградена цялата поляна от гъсти редици въстаници и турците не знаеха къде да се спрат, дори мнозина от тях не се сещаха да стрелят. Въстаниците се приближаваха от три страни и притискаха аскера към казармата, която гореше цяла, а на горния й край се виждаха да стърчат само опушените й стени.
Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна поляната. Рядко някой от тях изпущаше пушката си, улучен от турски куршум. Тук се бяха събрали сега над четиристотин въстаници и бяха обградили аскера с един жив огнен обръч. Повечето от турците бяха избити, но бяха заловени и двадесетина пленници. Спасиха се по някакво чудо само двама аскери и успяха да избягат към Преспа.