— Така беше — кимна Кузман. — То се знай, така е. Банков продължи:
— Но ето говорихме и с войводите… кой ли да отиде в Бегово или Раздел, опасно е, има там и лоши хора.
— И трябва човек, който знае турски — рече Пенев.
— Не, не — поклати глава Кузман, — те, турците там, сички знаят нашенски, а тия там, в Раздел, са и помаци, потурчени, затова и селото им е Раздел… Разделили се некогаж от нас. Ама ха де, кой ще отиде, не е лесно сега.
Малко преди това тук се бе спрял Велко Скорнев — дошъл бе за връзка с Началството и стоеше наблизу с пушка на ремък. Той свали пушката си и рече:
— Има един между моите люде… Тома Нерезов… Той е ходил в тия села и е отворен човек. Да му кажа, ако наредите.
— Тук требва човек, който би отишъл там доброволно — обади се Глаушев. — Рискът е голем да се отиде сега сред турците.
Настана мълчание. Велко премести пушката в другата си ръка.
— Ще кажа аз на Тома.
— Но ако иска, ако иска… — каза Банков и живо добави: — Все пак некой требва да отиде, требва.
Тома Нерезов дойде на главната позиция спретнат, пъргав, какъвто си беше, спря се засмян пред Банков.
— Ще ида в Бегово или Раздел, където кажете. Ама по-лесно ми е в Бегово, имам си там един приятел. Ходих скоро там, купих пушки, барут за нашата чета.
Банков се загледа за миг в лицето му — да, ето човекът, който ще изпълни добре тая мисия. Той улови ръката на четника над лакътя и я стисна.
— Ще напиша едно писмо, но гледай да попадне в здрави ръце там, да не се загуби без полза. Ти знаеш ли да четеш?
— Знам.
— Ще им го прочетеш, ако може и ако не ма кой друг да им го прочете. Ще чакаме и отговор разбира се, ако рекат да ни отговорят.
Тома Нерезов кимна със засмени очи. Банков написа с молив на един лист хартия с четливия си почерк следното писмо:
До турското население в Бегово и Раздел.
Съобщаваме ви, че се дигнахме на оръжие в ръка срещу лошото управление в нашата страна и срещу всички насилия и неправди, които се вършат от турските управници и от некои лоши турци. Но ние немаме нищо против мирното турско население и никакво зло нема да му сторим, ако то не излезе срещу нас. Ние се борим да има свобода и правда за всички жители на Македония.
21 юли 1903 г.
От възстаническия щаб в Железник.
Събрали се бяха там пак всички от Началството и Банков накара Тома Нерезов да прочете гласно писмото един път и още един път. Това не беше лесно за четника, но той прочете писмото добре и втория път — още по-добре. Чуха го всички там, чу го и Никола Нешев със стиснати устни, но и той нищо не възрази. Беше доста късно след пладне и Тома Нерезов каза:
— Тъкмо е време да тръгна. Докато слеза долу и докато пообиколя да поразгледам, ще се стъмни. По тъмно ще влеза в Бегово.
Той остави оръжието си да му го пазят и само една кама скри в пояса си. И не тръгна по пътя — близу три часа път имаше до Бегово и Раздел, — а тръгна от Разполе право надолу през ридищата накъм двете турски села. Дълго се мяркаше той по козите пътеки нататък, но после се загуби.
Далеко още преди да се стъмни, се очертаха ясно въстаническите окопи и край градския път при Надолец и по Разполе; някъде те бяха и двойни, както бе наредил Иван Пенев. Стотици мъже бяха работили здраво през дългия летен ден. Там, на едно по-високо място между двете въстанически позиции, беше забито и знамето, а младият знаменосец се навърташе все около него, като че ли се боеше да не го отнесе полъхващият планински ветрец.
Излезе Кузман от дълбокия окоп и се приближи към Чендов и Пенев, а те двамата пак гледаха нещо надолу към полето и ту единият, ту другият слагаше бинокъла на очите си. Като видя Кузмана, Чендов каза:
— Събират се, изглежда, турците в Раздел иБелово, раздвижиха се, черней се народ там, при джамията в Бегово.
— Требва да четат писмото, което им занесе Тома — засмя се Кузман и добави: — Ами какво ще речете: да бехме донесли тука вече моите топове…
— Харно, Кузмане — отвърна Чендов. — Да ги донесем. Да видим що си измайсторил.
Поведе Кузман неколцина от по-младите въстаници и се отправиха към селото. Най-напред те доведоха една кола с два вола пред старата къща на Кузмана и после влязоха всички вътре да изнесат двата топа. През прозореца на съседната стая ги гледаше тетка Бисера, сестрата на Кузмана — взела бе тя детенцето на Ружа в ръцете си и гледаше над него влезлите мъже в двора със своите премрежени, студени очи. Мъжете изнесоха на ръце и двата топа в малкия двор; Кузман бе ги сложил по на две колела, помъчил се бе да ги направи като истински топове, та да са и подвижни. Излезе сега тетка Бисера от стаята — оставила бе детето вътре. Погледа, погледа и почна да мърмори изпод дългия си нос, но Се чуваше всяка дума: