— Към Рожден отиват — рече някой.
— Може да се покажат сега некъде откъм гърба ни — додаде друг.
Чендов махна с ръка на един от по-младите си четници:
— Върви там, по рожденския път. Кажи на Велко да си отваря очите. Тия келеши сега там ще се покажат.
Турците не се показаха вече никъде около Дебрища. А въстаниците все за тях приказваха през целия ден. Някои по-нетърпеливи, по-припрени току преглеждаха оръжието си, току се кривяха в окопите да се прицелват, да мушкат с щик, с вила, да замахнат с острата си коса, като че ли врагът вече се задаваше насреща.
Случи се тоя ден и друго, което разтревожи цялата въстаническа позиция. Поставени бяха на стража неколцина четници на половин час път от Надолец нататък и тъкмо при залез слънце дотича оттам един четник, задъхан, едвам се държеше на нозете си:
— Къде са войводите? … Чендов вече бързаше към него.
— Що има?
— Турци… турци идат по градския път!
— Е… е! Не викай толкова. Далеко ли са?
— Далеко са още. Може да има петстотин души. Мнозина от въстаниците чуха разговора им. Настана голямо оживление по цялата позиция. Някои от по-старите четници взеха да се шегуват:
— Яаа… Нещо почна да мирише наоколо… Що се размърдахте бре! Ами нали турци сме излезли да посрещаме тука!
Скоро дотича и друг от стражите оттатък Надолец:
— Не са турци. Селяни са поляни.
След доста време, вече бе почнало да тъмнее, на позициите пристигна Гьоре Павлев с четата си, а бе повел след себе си и една дълга върволица селяни от полските села, може да имаше до двеста души. Те всички бяха тръгнали от селата си само с по една торба на рамо и повечето бяха въоръжени само с коси и секири. Имаше и с пушки, но много от пушките бяха старовремски, с евзи, с кремъци и се пълнеха откъм устието на цевта, по половин час след всеки изстрел. Какъвто беше гневлив Нешев, с това посрещна Гьорета Павлев:
— Къде си повел тия хора голи, боси! Имаш ли ум!
— Имам си ум аз, даскале, барем колкото ми требва — сопна му се Гьоре Павлев. Тия люде са такива, че аз нема да ги оставя да ги изколят турците долу, в полето. Те ме крепеха долу през целото време. И къде ще спреш ти народа, като е рекъл еднаж да тръгне…
Което разказа Гьоре Павлев на людете от Началството, разказаха го четниците му и селяните, които бе довел, на цялата позиция; цяла седмица са кръстосвали из полето; изгорили са много турски кули по селата, разбили са много хамбари да раздават жито и всякакво зърно на селския народ, избили са много кехаи и поляци турци, разрушили са два моста, изпокъсали са телеграфни жици, изпорязали са телеграфните стълбове на много места между Преспа и Битоля.
— Ала сега — каза Гьоре Павлев, казаха и мнозина от людете му, — сега се събира голема турска сила в Преспа. Целият преспански аскер, дошъл аскер от Велес и от Прилеп, готвил се и башибозукът, а и мнозина аги от Бегово и Раздел се готвят да тръгнат насам…
IV
Въстанието пламна с всичката си сила главно по планинските места в Битолския вилает — Югозападна Македония, но голямо четнишко раздвижване настана и по другите части на размирната страна. В ръцете на въстаниците падна град Крушово и околията му, завзети бяха много села, пътища и проходи, цяло Костурско, Леринско, Битолски Демирхисар, Охридско, Ресенско, Кичевско бяха, освен градовете, във властта на четите. Турците се слисаха, макар и да не бяха изненадани, те не очакваха такъв бърз и силен удар от презряната рая.
В Рожден вестта за въстанието дойде на самия ден Илинден. Още преди това петима по-добре въоръжени мъже от селската чета се бяха присъединили към четата на Велко Скорнев. Сега Бабин, селският войвода, който бе останал да пази селото, събра останалите си трима другари от селската чета и ги поведе горе, на площадката при църквата. Дона излезе да ги погледне — какво ли търсят по това време всички въоръжени, кой с какво могъл, посред бял ден, — а Бабин отдалеко й махна с ръка, весело възбуден, лицето му лъщеше зачервено и потно:
— Хайде, учителке, честита свобода!
— Честита да е — отговори Дона и тъкмо да попита какво бе станало, войводата я изпревари:
— Въстанието е обявено. — Лека бледност — бяла сянка — мина по лицето й.
Като че ли не бе очаквала такава вест. Къде ли е Велко, какво ли ще стане с него сега? В това време оттатък, при църквата, започна да бие клепалото. Дона мълчаливо се прекръсти със страх и с радост — къде ли е Велко, но може би всичко ще се свърши добре и той скоро ще се върне при нея. Помогни, господи, и честита да ни е свободата!