— Измреха ли там сичките! Ей го и аскерът наближава.
Тогава неочаквано се чуха един след друг два взрива, оглушителни в тая теснина, и като ехо след тях — гъст пушъчен залп, който се проточи в бърза стрелба и не спря. Цялото дясно крило на турците на два пъти се люшна далеко назад, пречупи се и на отворилото се празно място в подножието на скалите останаха да лежат убити и ранени техни люде — виждаше се как двама от тях пропълзяха да настигнат другарите си. Сега думкаше само един от тъпаните, млъкнали бяха и пискливите зурли.
— Урааа! — надигна се вик откъм въстаническите окопи. Започна се стрелба и отсам, откъм окопите, и бързо се сгъсти, нямаше какво да се чака повече.
Настана бъркотия сред турците — нахвърлиха се те един до друг, един през друг, зад всеки камък и трънак, във всяка вдлъбнатина и дупка, но нямаше къде да се скрият. Откриха и те огън, но стрелбата им беше нестройна, припряна. Въстаниците се прицелваха и стреляха усърдно, без викове и песни — нямаше време за губене. Мнозина от турците започнаха да пълзят наназад по лакти и колена, изчезна някъде и знамето им, млъкнаха зурли и тъпани. Някои наскачаха и стреляха, като вървяха по няколко стъпки заднишком, наскачаха и други, които се обърнаха да бягат. Бързо се надигна цялата им дружина и всички се втурнаха надолу по пътя и реката.
— Уураа! — викнаха сега въстаниците и още повече зачестиха стрелбата си.
Мнозина от тях бяха мислили, че ще избият всичките турци, пък на опразненото място не се виждаха повече, от тридесетина трупа. Ала още не беше всичко свършено.
Едващо се бе обърнал башибозукът да бяга, откъм последния завой на пътя се зададе аскерът. Сред бързата стрелба на въстаниците чу се нататък войнишка тръба. Още от завоя войниците се пръснаха през пътя и реката, между стръмнините от двете им страни, та и те тръгнаха насам на гъста тълпа. Приближаваха се бавно, ала стремително, повлякоха със себе си и башибозука.
— Не стреляйте! — викна Чендов. — Чакайте да се приближат!
— Те са луди — каза Иван Пенев. — Като стадо идват срещу пушките ни.
— Мислят си, че гяурските пушки не убиват — обади се от окопа Расков.
— Слепи фанатици… — продума като на себе си Банков и додаде гласно: — Те офицерите им ги карат. На явна гибел…
Всичко се повтори от самото начало и като че ли не беше ставало. Колоната на турците се приближаваше насам още по-гъста, четниците от скалата насреща им търкулнаха пак две бомби и пак останаха в подножието на скалите турски трупове, въстаниците започнаха пак да стрелят и още по-усърдно. Опитаха се някои от турците да залегнат тук и там, но тълпата напираше отдире, байракът се люлееше някъде назад, после отеднаж цялата тая безредна тълпа като че ли се дръпна, поколеба се за един-два мига и се втурна да бяга надолу между стръмнините.
— Урраа! — викаха въстаниците, наскачали прави в окопа, а някои и горе по насипа викаха лудо, та и забравиха да стрелят: — Ехе! Дръжте ги бре!…
Гъстата навалица на турците сякаш отхвърляше от себе си улучените техни люде, та и по пътя надолу, и по реката се виждаха доста трупове. Още не бяха се скрили турците зад първия завой, от окопите се спуснаха след тях неколцина въстаници, а после още и още, тичаха надолу, като да се надбягваха — бързаха да вземат оръжието на убитите агалари. После те събраха набързо в едно трапище нататък труповете на убитите турци и нахвърляха върху тях камъни и пръст.
А разделските и беговските аги продължаваха да пълзят по ридовете накъм Разполе. Сега повечето от въстаниците се струпаха по окопите на Разполе. Всички бяха развеселени от победата и пак започнаха шеги:
— Ние царския аскер накарахме да бяга, та от беговските цигани ли ще се уплашим!
— ще довтасат тука с изплезени езици и живи ще ги изловим.
— Ама що християнски души са погубили ей тия катили, дето идат сега!
— Ние си знайме долу в полето — обади се един полянец от тия, които доведе Гьоре Павлев.
Най-сетне новите нападатели се показаха по отсрещния, най-близкия рид. Те бяха около петдесет или шестдесет души и се пръснаха нестройно по целия рид. Никой от въстаниците не се и помръдна да се скрие в окопа или да дигне оръжие. Чендов се обърна към Милоша Банков едва-едва усмихнат и проврял, както правеше често, пръстите на лявата си ръка в гъстите валма на брадата си:
— Даскале, ето ти мирното турско население… Банков отговори:
— Ние изпълнихме към тех своя дълг на хора и борци за правда. И после това не е вече мирно население.
Всички очакваха, че турците ще се спрат на билото на отсрещния рид — те не бяха много. И наистина, те се задържаха там, но за късо време: колкото да си поемат дъх и да се съберат всички горе. Изглежда, бяха си почивали отвъд рида, за да не стоят дълго тук, на открито. Щом се събраха всички, пак тръгнаха насам по един, по двама и на малки групи. Някой от въстаниците каза: