Съживи се и Преспа — и тя беше жива част от Македония, и в нея биеше пулсът на цялата страна. По нареждане на Централния комитет чрез окръжния комитет в Битоля организацията в Преспа и околията й се устрои според новия устав и правилник. Лазар Глау-шев бе прогласен за председател на преспанския комитет. Райко Кутрев — за секретар, Наум Катранов — за касиер, а бяха избрани и други петима членове на комитета. Тия промени неусетно и бързо променяха и цялата същност на Организацията. Някак по друг начин ставаха и срещите между организационните работници, по друг начин се събираха паричните вноски и налози — бързо и неусетно Организацията се превръщаше в здрава, дисциплинирана борческа сила.
Общественият живот в Преспа сега изцяло се бе пренесъл в чаршията; негови средища бяха две кафенета и книжарницата на Васил Гайтанджиев. От години вече читалището глъхнеше празно — училищното настоятелство бе го превърнало на училищна библиотека; широката стая беше пълна с нови шкафове и рафтове с книги, но в нея сега шумолеше само учителят Христо Евтимов, човек тих и кротък. Едва в сряда и събота следобед, когато в училищата нямаше занятия, читалището се пълнеше с шумни дружини ученици и ученички, които идваха да вземат книги за прочит или пък да връщат вече прочетените. Когато учителят библиотекар прибираше прочетената книга и търсеше да даде някоя, казваше с тихия си глас:
— Разкажи, Петко, да видим що си прочел и що си разбрал…
Остригана до самия корен на косите, главата на Петко цяла се изчервява, той се озърта да види най-напред кои от другите ученици и ученички ще го слушат и почва да заеква:
— „Ма-мамино Детенце“ от Любен Каравелов… Той обичал да пие ракия и майка му… майка му казвала…
Учителят слушаше търпеливо някое време, но не беше възможно да изпита докрай всичките събрани тук любители на книги. Той питаше, колкото да поддържа в тях страха, че може да ги пита за всяка книга, и така ги караше наистина да четат взетите книги. И ще каже:
— Стига, Петко. Вземи сега ето тая и да не я бавиш много.
Петко взема новата книга и веднага прочита гласно заглавието:
— „Мо-морски тружеженици“… Някой от момчурляците там се обажда:
— Тя е хубава, много хубава.
Като започне да се смрачава и тъкмо по тоя час, когато допреди няколко години читалището се пълнеше с млади и по-стари мъже, то съвсем утихва. Учителят Христо Евтимов заключва вратата му отвън и се отдалечава, дигнал и той някоя книга под мишницата, за да я чете до късно през нощта на газената ламба.
Някогашното читалищно общество, подновено и по-многобройно, сега се събираше в чаршията и някак само бе се разделило на три части в: най-новото кафене, което беше отворено от трите си страни с врати, прозорци и всякакви джамове, се събираха по-заможни преспанци и такива, които обичат да се месят с по-богатите, да се присламчват и влачат след тях. Тук беше по-тихо, рядко се играеше на табла или на карти, кафето се сърбаше прилично, разговорите се водеха тихо, сдържано и като дойдеше в Преспа някой по-знатен чужденец, все тук го довеждаха да го черпят с кафе или с локум. В това кафене идваха люде по-рано сутрин, късно следобед или пък в празничен ден до обед. През останалото време кафенето беше празно. Само лихваринът Йоне Зъмбък седеше от сутрин до вечер в най-отдалечения му ъгъл, изпиваше едно кафе сутрин и още едно следобед, потракваше с броеницата си и дебнеше за лов: някой да дойде да му иска пари под лихва или да дойде да върне взет преди още заем. Понякога тук идваха и Таки Брашнаров, и Георги Баболев, идваха и някои от градските попове, а също учители. Тук се водеха тежки разговори и се бистреше голямата политика.
Преди години в чаршията бе се отворило още едно кафене и тогава бяха го нарекли „новото кафене“. Сега то се наричаше „старото кафене“ и в него се събираха по-средна ръка люде и занаятчии, все будни, отворени мъже. Тук често идваше и Лазар Глаушев. Около Глаушев винаги се събираше по цяла дружина по-млади и по-стари преспанци за сладки разговори; ако не каже Лазар нещо важно и любопитно, ще каже някой от тия, които се събираха около него. Тук беше по-шумно — идваха и люде, които не умееха много да прикриват чувствата и мислите си. Книжарницата на Васил Гайтанджиев беше малко по-нагоре на същата улица и там се събираха по-младите учители. Но учителите влизаха и в старото кафене. Имаше преспанци, които се отбиваха и в трите тия свърталища. Това бяха люде, които искаха да бъдат навсякъде, или такива, които бяха премного любопитни. Търговецът Илия Роглев влизаше и в трите тия места от някаква суета — да бъде и сред най-заможните, да бъде и сред най-будните, и сред най-просветените.