— И аз съм патриот, бачо Лазаре — дигна вежди Баболев в скръбно недоумение.
Лазар мълчаливо присви рамена.
Гърците бяха бити в Тесалия, но на Турция бе наложено примирие, започнаха се и преговори за мир.
— Такава е работата на агаларите — присмиваха се людете по преспанската чаршия: — Уж те бият, пък…
Аскерът започна да се връща от Тесалия. По пътищата пълзяха безкрайни обози. Турците спираха селяните, измъкваха от обозните коли гръцки пушки и патрони:
— Вземи бре, продавам. Дай един лира бре!
Отбиваха се аскери и по селата, надигали по няколко гръцки пушки. Спираха людете и по градските пазарища, влизаха да предлагат гръцки пушки и по дюкяните:
— Вземи бре! Евтино… Дай тютюн за нея, шекер, обувки…
Всеки можеше да си купи гръцка пушка „Гра“ на евтина цена. Но селяните нямаха пари, нямаха много пари и градските люде. По една златна лира за пушка, а някои по-лакоми от аскера искаха и по две, по три лири. Явиха се и търговци — купуваха на по-евтина цена от аскера, а продаваха на по-скъпа цена. Но пушки имаше — добри пушки, пълнеха се с по един патрон. Имаше и мнозина жадни за оръжие.
Събраха се една нощ всички от преспанския комитет в стаичката на Райко Кутрев, дойдоха и петимата стотници. Лазар Глаушев, председателят, отвори заседание и още първите му думи бяха за гръцките пушки:
— Пушки се намират много, сега е време да понабавим оружие за народа. Сметам аз да затворим сичките комитетски пари за пушки. Кажи, брате Катранов, колко пари имаме в комитетската каса?
Той знаеше колко са парите, но сега трябваше да чуят всички. И учителят Наум Катранов рече с тихия си глас:
— Сто двадесет и шест турски лири, осемдесет и два наполеона и по-дребни пари за хиляда и деветдесет и седем гроша.
Лазар Глаушев поклати глава:
— Толкова са, ама не ще можем да вземем много гръцки пушки с них, колкото и да са евтини пушките Йоан Сърчар, който беше отскоро член на комитета, рече благоразумно:
— Като имаме толкова пари, за толкова и ще купим. — Той наближаваше петдесетте, беше спокоен човек и в погледа му като че ли все се таеше някаква грижа; беше търговец стъклар и виден човек в чаршията, макар търговията му да не беше голяма. Сам пожела да влезе в Организацията, от добра съвест, а после го избраха за член на комитета, като жив пример за ония по-средна ръка граждани, и по възраст, и по състояние, които бяха прекалено предпазливи и гледаха все с недоверие на комитетските работи. Сърчар имаше работа и с много селяни от околията, които се допитваха и съветваха с него за всяко нещо. Сега той добави: — Не се намират често толкова много пушки за купуване. А от некои наши люде ще си вземем парите назад, като им дадем пушка, пък може и повеке да им искаме и пак за в полза на народната каса.
Реши се той да вземе комитетските пари и да ръководи покупката на пушки. Лазар Глаушев се обърна към Катранов:
— Ще имаш добрината, учителю, да предадеш утре на Йоана сичките народни пари, а ти ще получиш от него разписка.
Наум Катранов мълчаливо кимна и без нужда по-приглади редките си мустаки. От известно време той беше още по-тих, по-мълчалив — по-голямото му дете, Надежда, беше все болнаво, все слабееше, а не се знаеше каква болка имаше в него.
Като че ли бе чакал всичко да свърши докрай, всички да се изкажат. Райко Кутрев едва сега заговори. Всички се обърнаха към него, дори и Катранов, както беше умислен, се поизвърна, нададе ухо — Райко Кутрев никога не говореше празни думи. Той каза:
— Парите ни са малко. А ето сега имаме удобен случай да се снабдим с повече пушки. Требва да намерим и повече пари. Ние чакаме като епитропите на пангара: кой колкото пусне, кой колкото даде по своя воля. Сега пък ще поискаме, ще отидем и сами да вземем.
— Как я мислиш ти тая работа? — попита Лазар угрижен. — Нашите люде не обичат да им надзърташ в кесията. Досега винаги тъй: кой колкото даде по своя воля.
Младите очи на Кутрев светлееха остро и някак предизвикателно. Той продължи:
— Ще искаме от по-богатйте. Ще почнем най-напред от Георги Баболев и от Таки Брашнаров. — Чуха се изеднаж гласове на неодобрение и недоволство; някой махна отчаяно с ръка, дори и Катранов приподигна рамена в недоумение. Кутрев повиши тон, очите му заблестяха още по-силно: — Ще искаме и… ако не дават… ще се научим и сами да вземаме.
Обади се пак Йоан Сърчарот с равния си глас:
— Нашите по-богати люде по-харно за гушата да ги уловиш, нежели за кесията. Май и сички сме такива като е за пари. Ако вземем да искаме и сами да… както велиш ти, Райко, мнозина ще дигнем срещу себе си. Ами Таки Брашнаров и в хюкюмата ще отиде.