— Да не си и ти с них, а!
Без да дочака отговор, той се обърна и влезе в къщи, стиснал презрително устни. Циганката се спусна да го посрещне, но Таки мина мълчаливо край нея и се качи в стаята си на горния кат, да чака там вечерята.
Вече се стъмваше и Кътърката едва сега се разтича да донесе вода за банята на чорбаджията; откакто бяха почнали летните горещини, всяка вечер преди лягане Брашнаров се поливаше с хладка вода в домашната си баня. После Кътърката влезе в готварницата и започна безкраен разговор с циганката; тя дори се учуди на необикновената му словоохотливост тая вечер — той беше мълчалив, надменен човек, макар да беше прост слуга. Циганката му сложи и да вечеря от яденето на чорбаджията:
— Седни да ядеш. Коджа работа ми свърши тая вечер.
Кътърката се зарадва, но не толкова на вкусната вечеря: помагаше му и дяволът тая вечер. Седна да вечеря по-близу до вратата на готварницата и вече все се ослушваше накъм улицата. Вечерната врява вън бързо стихваше. Циганката рече:
— Ха яж по-скоро. Късно става. Портата стои отворена. Ако види, чорбаджията ще се кара.
Той не бързаше и все подхващаше нови разговори. Най-после се чуха вън три последователни изсвирвания с уста. Кътърката се престори, че привършва с вечерята, и стана. Циганката пак продума нещо, но Кътърката не я дочу.
— Аз ей сега… — отвърна той напосоки и бързо излезе от готварницата.
Той прекоси двора и се приближи към портата. Срещу него се изправи Райко Кутрев; Кътърката веднага го позна в тъмното. Учителят попита едвам чуто:
— Къде е?
— Горе. В стаята си… Там, до самата стълба — отговори също тъй тихо Кътърката.
Той сега беше угоднически услужлив, в очакване на предстоящата среща, но минутка след това току затисна с шепа устата си — да спре вика на уплаха, който се надигна в гърлото му: през отворената порта нахълтаха в двора още двама мъже. Кътърката позна и тях при светлинката, която се процеждаше насам откън отворената входна врата на чорбаджийската къща; те бяха като него млади люде — Алексо Пачев и Ицо Наумов, и двамата работници на Организацията. „Свършено е с чорбаджията…“ — помисли си Кътърката. Долната му челюст трепереше неудържимо и той наново започна да обяснява угодливо, повишил непредпазливо глас от преголямо старание:
— Горе… Вратата до самата стълба…
— Шшшшт… — прекъсна го Кутрев и продължи; шепнешком: — Затвори веднага портата. И нема да мърдаш оттук!
Учителят поведе другарите си. Изкачиха се те и тримата по извитите в широк полукръг каменни стъпала пред входната врата и тихо влязоха в широкия трем. Циганката беше все още залисана около вечерята на господаря си в готварницата и нищо не забелязваше. Както беше преди това още уговорено, Алексо Пачев; се вмъкна бързо, с безшумни стъпки в готварницата; дигнал пръст към устата си, изблещил страшни очи да изпревари циганката:
— Шт! Ни гък!
Тя се бе извърнала към него с тенджера в ръце и го гледаше смаяна, после, като забеляза през отворената врата на готварницата сенките на другите двама непознати мъже, току се развика:
— Ама кои сте вие! Какво търсите! Панту! Кътърка бре!…
Алексо Пачев измъкна от пояса си дълга кама, за да я сплаши, и пискливият глас на циганката веднага заседна в гърлото й, но тя изпусна тенджерата, която падна с трясък на пода. В същото време Кутрев и Наумов се изкачваха по стълбата за горния кат. През вратата на готварницата проникваше бледа светлина, но Пачев затвори вратата и по стълбата стана тъмно. Изеднаж откъм горния край на стълбата се чу силен вик:
— Какво става там! Кои сте вие бре! Назад! Назад!…
Викаше Брашнаров. В същия миг трепна синкава светлина и се чу оглушителен изстрел. Още един път и още един път. Райко Кутрев усети тъп удар в лявата си ръка. Край него се чуха и други няколко изстрела — стреляше и Наумов. Откъм горния край на стълбата се чу глух стон.
— Ох… Изядоха ме!…
Райко Кутрев разпери ръце в тъмнината, за да спре другаря си, чу се острият му шепот:
— Връщай се! Скоро вън!
Като слизаха двамата пипнешком по стълбата, Наумов продума не много предпазливо:
— Ами да бехте му се качили горе… Нели затова… Райко го подръпна в тъмнината към изходната врата и подвикна със сподавен глас накъм готварницата:
— Остави циганката! Излизай! Излизай!
Портата беше отворена, Кътърката бе изчезнал. Тримата другари излязоха на улицата. Тихо беше навред, не се виждаше нигде и светлина. Само ведрото лятно небе светлееше високо горе. Откъм единия край на улицата се дочуха бързи, тежки стъпки — бързаше насам деврие. Кутрев поведе другарите си по противоположна посока. Когато се отдалечиха в тъмнината и завиха по друга улица, Наумов повтори глухо: