— За два-три дни, каймакам ефенди, аз може да ти донеса добри хабери. Имай вяра в мене, каймакам ефенди!
Той мислеше сега пак за Кътърката; мислеше да го постави между себе си и комитите, между себе си и каймакамина. Да не лови огъня със собствената си ръка.
Каймакаминът го изпрати до вратата.
Вечерта, когато Кътърката донесе в къщи торбата с тефтерите и ключовете от дюкяна, Таки Брашнаров го извика пак в стаята си. Циганката и тоя път бе наклала ламаринената печка догоре пълна с дърва и в стаята едва можеше да се диша от топлина. Брашнаров бе се разхвърлил и час по час бършеше лицето и врата си с една голяма кърпа. Кътърката застана пак до вратата и пак с ръце отзад, с упорито приведена глава, с поглед изпод вежди и някак предизвикателно разкрачен. Но и Брашнаров сега чувствуваше друга сила в себе си. Той пристъпи към слугата си и се надвеси над него, сякаш да го притисне там, да го смаже на стената като насекомо. Преди да продума, той поклати заплашително глава и викна с продрам глас:
— Свърши се с комитите! Чуваш ли? Ловят ги един по един, до един ще ги изтребят. Още ли ги криеш ти нашите? Казвай мой ме удари бре, казвай!
Кътърката нито се помръдна — види се, не се уплаши от господаря си. Брашнаров не сваляше очи от него, станали още по-големи и зли. Но внезапно той се отдръпна заднишком и седна на леглото си, избърса наново лицето и врата с кърпата. И заговори с примирителен тон, без да гледа слугата си:
— Нагоре по Скопско са ги изловили до един. И по други места също. Турците нема да простят никому. Решили са — край! — Той млъкна за един миг и после сякаш отеднаж се реши и гласът му стана по-твърд: — Ако не ми кажеш кои беха, ще те предам на каймакамина. Там сичко ще признайш. Те знаят там разни мурафети, — майчиното си млеко ще кажеш… Е — дигна той поглед към него. — Ще вземеш ли десет лири, да не слагам грех на душата, или…
— Дай парите — прекъсна го неочаквано Кътърката. Той и сам бе узрял през последните дни да извърши предателство: ще предаде Райко Кутрев заради Марето, ще предаде Алексо Пачев и Ицо Наумов; някога, когато бяха още деца, те бяха го мъчили и преследвали и Кътърката ги мразеше. Той повтори настойчиво: — Дай парите!
Брашнаров се изправи.
— Излез вън.
— Защо? — попита слугата обидено.
— Излез за малко. Аз ще те повикам.
Кътърката се обърна, без да бърза, и излезе. Брашнаров затвори вратата след него. Кътърката се спря там, пред вратата, и в мислите си псуваше грозно тримата мъже, които бе решил да предаде, псуваше и господаря си, който го изпъди да чака вън. Кипеше в сърцето му всичката ненавист, която изпитваше към тия люде, чувствуваше той и сега надмощието си пред тях, те бяха в ръцете му и той се разпореждаше със съдбата им. Но и някакъв слабичък глас тихо нашепваше в ума му: „Никой нема да узнай… Ако не ги кажеш, чорбаджията тебе ще предаде на каймакамина… Нека по-добре те да изгорят…“ Той се ослуша — искаше някак да избяга от мислите си, но и наистина иззад вратата се дочуваше тих звън, сладък, примамлив звън на пари. Кътърката се наведе и спотаил дъх, надзърна през ключалката. Той съгледа господаря си, който бе отворил едно долапче в стената до леглото си и ровеше нещо там. Кътърката се учуди: той бе мислил, че това е някаква украса на стената, пък то било долап! Там крие той, проклетникът, парите си. Брашнаров затвори долапчето, заключи го и сложи ключа в джеба на панталоните си. Погледна разтворената си шепа, обърна лице към вратата и се чу гласът му:
— Влизай.
Кътърката влезе и пак застана на същото място, но сега с наведени очи. Приближи се към него Брашнаров, разклати едва ли не пред лицето му затворената си шепа, чу се пак тихият, примамлив звън.
— Е?
Кътърката наведе глава в последно, тъмно някакво колебание, помръдна с едната си нога и започна Дрезгаво:
— Влезоха ти… даскалът Райко Кутрев, Ицо Наумов и Алексо Пачев… Не знам кой те удари…
— Сички! — викна Брашнаров гневно. — Сички пукаха по мене, аз ги видех. А други, имаше ли други вън, или… Кои са другите комити в Преспа? А, кажи де!
Кътърката извърна глава:
— Други не знам.
— Лазар Глаушев не е ли бре? Сърчарот Йоан? Ами Другите от даскалите?
— Не знам други.
Брашнаров разтвори шепата си пред очите му, светнаха там златни пари, после пак я затвори и каза:
— Парите ти са тука. Но ти утре ще идеш при каймакамина и ще му кажеш за тия тримата. Парите ти са готови, ето — и той наново звънна с лирите в шепата си. Кътърката се обърна към него, опря в лицето му упорития си поглед:
— Там аз нема да отида. Ти ще отидеш там. Иначе ще отида и сичко ще кажа на даскала, на Кутрев. Може да ми земат главата, ама и твоята ще отиде тоя път.