Корос III кимна — древен хуманоиден знак за потвърждение.
— Какви по-точно? — попита Манмът.
— Не съм упълномощен да ти кажа — сковано заяви високият ганимедец.
— Е, аз пък може да не съм упълномощен да превозвам оръжия със своята подводница — изсумтя Манмът.
— Нямаш възможност за избор по този въпрос — рече Корос III. Гласът му прозвуча по-скоро тъжно, отколкото надменно.
Европейският моравек кипна.
„Той е прав — успокои го Орфу и Манмът разбра, че йониецът говори по частния канал. — Никой от нас вече няма възможност за избор. Трябва да продължим“.
— Тогава защо ни го казваш? — пак попита Манмът.
Отговори му Ри По.
— Откакто прелетяхме над Слънцето, наблюдаваме Марс. От това разстояние уредите ни потвърждават квантовата активност, регистрирана от космоса на Юпитер — обаче интензивността й е няколко величини по-голяма, отколкото бяхме изчислили. Този свят представлява опасност за цялата Слънчева система.
„Защо? — попита Орфу. — Постчовеците векове наред са експериментирали с квантово изместване в орбиталните си градове около Земята“.
Корос III поклати глава по онзи смътно човешки начин, макар че на Манмът не му идваше наум думата „смътно“, когато се взираше във високата лъскавочерна фигура с блестящи очи на муха.
— Не до такава степен — поясни ръководителят на експедицията им. — Квантовото фазоизместване, което в момента се регистрира на Марс, възлиза на дупка в тъканта на пространство-времето. Тя не е стабилна. Това не е разумна употреба на квантова технология.
„Има ли нещо общо с войниксите?“ — поинтересува се Орфу. Повечето юпитерски моравеки знаеха за легендарните войникси само това, че на планетата Земя се е наблюдавало безпрецедентно количество фазоизместваща активност, когато преди повече от две хиляди з-години съществата за пръв път били споменати в засечените постчовешки неутринови излъчвания.
— Не знаем дали са замесени войниксите, нито дали още са на Земята — отговори Корос. — Повтарям, смятам се за морално задължен да ви осведомя, че на този кораб и на подводницата, с която Манмът ще ме превози, има оръжия. Вие няма да вземете решението за употреба на тези оръжия. Отговорността лежи изцяло върху мен, когато съм на този кораб, и върху Ри По за отбрана на кораба, когато с Манмът се спуснем на планетата. Решението за употреба на сила на самия Марс ще бъде само мое.
— В такъв случай оръжията на кораба са само отбранителни и няма да се използват срещу цели на Марс, така ли? — попита Манмът.
— Няма — отвърна Ри По. — Оръжията на кораба са само отбранителни.
„Но сред оръжията на борда на «Смуглата дама» има и такива за масово унищожение“ — предположи Орфу от Йо.
Корос III се поколеба: очевидно претегляше заповедите си и правото на екипажа да знае.
— Да — накрая потвърди той.
Манмът се замисли какви може да са тези оръжия за масово унищожение. Ядрени бомби? Неутринови излъчватели? Плазмени експлозиви? Антиматериални устройства? Бомби черни дупки за взривяване на цели планети? Нямаше представа. През неколковековното си съществувание не беще придобил опит с оръжията, освен не много опасните мрежи, остени и галванизатори, необходими за защита от кракени или улавяне на европейски морски животни.
— Корос — тихо попита той, — имахте ли оръжия на онази експедиция до астероидите преди няколко десетилетия?
— Не — отвърна ганимедецът. — Нямаше нужда. Колкото и войнствени и свирепи да бяха станали през по-късните етапи на еволюцията си, астероидните моравеки не представляваха опасност за съществуванието на никое разумно същество в Слънчевата система. — Той им посочи времето: до запалването на ядрените двигатели оставаха четирийсет и една минути. — Други въпроси?
Орфу имаше въпрос. „Защо сме обвити в ултрастелт, щом се приближаваме към Марс с четири ядрени следи, с които сме като супернова, денонощно видима за всички на марсианската повърхност, които имат очи? Я почакай… опитваш се да предизвикаш реакция. Да ги накараш да ни нападнат“.
— Да — отново потвърди Корос. — Това беше най-лесният начин да преценим намеренията им. Ядрените двигатели ще угаснат, докато сме още на осемнайсет милиона километра от Марс. Ако дотогава не са се опитали да ни пресрещнат, ще изхвърлим двигателите, соленоидните пръстени и всички други външни устройства и ще влезем в марсианска орбита с пасивни контрамерки, криейки местонахождението си. В момента не ни е известно дали постчовеците — или някакви други същества, които са тераформирали Марс и го обитават — са изградили технологична или посттехнологична цивилизация.