Наближава четири, когато напускаме магистралата и поемаме на второкласното шосе; смрачава се и макар дърветата и полята все още да са покрити със сняг, тясното шосе е почистено. Включвам на дълги светлини не защото е прекалено тъмно, а поради липсата на клаксон, който би трябвало да натискам на всеки завой. Тукашните шофьори не могат да свикнат с мисълта, че не са сами на шосето и имат навика да карат по средата на пътя. По тези места е много по-вероятно да загинеш при челен удар, отколкото да умреш, намушкан от някой глиган.
Преодоляваме без инциденти заледеното шосе, лъкатушещо надолу по хълма и спираме пред нашия дом. Мелницата е уникална с това, че е изградена в самия бент; пътят, по който пристигнахме, се намира на около пет метра под равнището на дигата. Хамбарът, превърнат в гараж и избата са откъм шосето. Онази част от мелницата, която сме приспособили за жилищна площ, и където се трудих цели три дни, опитвайки се да създам илюзията за домашен уют, е откъм горната част на бента. Входната врата се намира само на три метра от езерцето и на едно ниво с него.
Залавяме се с разтоварването на багажа. Бен ми помага да свалим елхичката от покрива на колата. После ще прибера автомобила в гаража; искам да бъда в мелницата, когато новодошлите видят как съм подновил всичко, забележат завесите, подредените шкафове, чистотата, зелениката, боровите клонки и украсата.
Лорета и Бен грабват част от провизиите и заобикалят сградата, за да влязат през вратата откъм бента. Аз пък минавам през избата, тичешком изкачвам каменните стъпала, отмествам капака на пода и се озовавам в стаята. Запалвам осветлението, драсвам клечка кибрит и я поднасям към предварително подредените дърва в камината и включвам новия газов радиатор при влизането на жена ми и на сина ми. Отварям входната врата и безмълвно им правя път.
Бен моментално се насочва към любимите си огнестрелни оръжия, които съм окачил край камината.
Лорета изпада във възторг, което ме кара да си мисля, че усилията ми не са били напразни; моментално забелязва завесите и чистите прозорци и заявява, че „блестят дори в мрака“. Прехласва се по украсата, коментира, че всичко е подредено и чисто. Късметлия съм, че съм взел жена, която обича домашното гнездо. Ала при все това имам неприятното чувство, че тя играе някаква роля, че се преструва, опитвайки се да ми достави удоволствие. Дано да успея да я задържа по някакъв начин. Изтръпвам при мисълта, че ще трябва да живея без нея.
Огънят в камината моментално пламва, не се носят кълба дим. Лор забелязва дори и това, че съм изгребал проклетата пепел от камината.
С Бен изваждаме останалите покупки от колата, а Лорета ги прибира и подрежда. Отново подкарвам колата през участъка, покрит със сняг и с размекната кал, и успявам да я вкарам в гаража без да се блъсна в някой от мотоциклетите или пък в разхвърляните мотоциклетни резервоари, карбуратори, резервни гуми, ръждясали инструменти. Сетне се справям с резето, съединяващо двете крила на огромната порта, промъквам се пред вратичката и този път като по чудо не нагазвам в калта. Докато минавам през избата, събирам цял наръч подпалки, с които утре сутринта ще подкладя огъня.
Чувствам се прекрасно, след като отново съм заобиколен от най-близките ми хора. Каменните стени, масивните греди, проблясващото езеро и буйният водопад изобщо не могат да изместят или да компенсират усещането, че обичаш и че си обичан. Сигурен съм, че тази нощ ще се различава от трите предишни. Когато съм сам, спя непробудно и не сънувам. Щом Лор е в леглото до мен, задължително сънувам и от време на време се събуждам. Зная, че спя и не се чувствам самотен.
След вечеря запалваме червените свещи, поставени в сребърен свещник, който случайно открих и излъсках. Изглеждат прекрасно върху масата, застлана с червената покривка — остатък от цял топ плат. С Лор пеем коледни мелодии; Бен слуша. Забих елхичката, която купихме в Невер, в дупката на резервния воденичен камък. Той се намира вляво от входната врата. Някога там имаше два камъка, поставени един върху друг, ала вградих горния в основата на камината.
Използвах три автомобилни крика и няколко здрави греди, за да го изтъркалям до стената, като междувременно замалко не получих инфаркт. Камината е огромна, изградена е от грубо издялани камъни и се издава напред в стаята като датска пещ; отворът й прилича на отвор на пещера.