Той свали шапката си — изтъркана, кафява филцова шапка, избеляла на мястото, където някога е имало копринена лента. Носи я със спусната периферия и жълтеникавите му очи, дълбоко хлътнали в орбитите, почти не се виждат. С тази шапка изглежда така, сякаш вечно се пази от слънчевите лъчи или от дъжда.
Прокара пръсти през необикновено гъстата си, къдрава прошарена коса и завъртя глава, както би сторило магарето му Пом Пом, за да прогони досадна муха. Понякога ми се струва, че мосю Буден е слабоумен; идиот, способен да прави само деца. Може би Лор е права, тя рядко греши в преценките си. Завъртането на главата беше единственият знак, че е чул думите ми.
Майк твърди, че мосю Буден е истинско чедо на природата и че познава всеки храст, всяко дърво и всяка гъба в този район. Нищо чудно, тъй като съседът ни по цели дни броди сам по пътеките из безлюдната околност.
Може би мосю Буден разбира от растения и гъби, но няма абсолютно никаква представа каква трябва да бъде коледната елха. Влачи по снега някакво уродливо дръвче, което е високо най-много половин метър и не става дори за украса. Усмихва се лъчезарно. Обикновено физиономията му изразява безразличие и магарешки инат. Двамата с Пом Пом са си лика прилика.
Взимам клона, който би трябвало да мине за Коледна елха, и се преструвам на ентусиазиран. Бен отвратено извръща глава. Съседът отказва парите, които му предлагам и заявява, че в замяна Пом Пом ще използва нашата ливада. Действително думата „използва“ е съвсем правилна. Проклетото магаре изяде насажденията ми със сладка царевица и изгриза три ябълкови фиданки, както и две крушови дръвчета и едно вишнево.
Приемам мизерната елха, която трябва да изиграе ролята на пословичното маслиново клонче. Все пак е Коледа, нали? Същевременно трескаво обмислям откъде в последния момент да намеря истинска триметрова елха. Възможно ли е да убедя горкичкия Бен навръх рождения му ден да хукне да краде дръвче заедно с мен? Не е честно, освен това той се страхува до смърт от мрака.
От друга страна, възможно ли е да представя за коледно дръвче това хилаво клонче, това недоразумение? И то пред двете ни дъщери, след като съм ги накарал да пропътуват десет хиляди километра, да зарежат слънцето на Калифорния и Аризона, празненствата, приятелите, удобствата, и без особен ентусиазъм да приемат да гостуват в студената, примитивна мелница, сгушена в мрачната и самотна долина?
Трябва да предприема нещо! Мосю Буден тромаво се отдалечава, очевидно е безкрайно доволен от жеста си. Решавам, че няма време за губене — ще действам тази нощ и вероятно ще бъде най-добре, ако свърша всичко сам.
Морван се намира на около триста метра над морското равнище. Приблизително две трети от брезите, буковите дървета и ясените са били изсечени, за да се освободят пасища за животните, непокътнати са останали горите по непристъпните, стръмни склонове. Едно време ги изсичали, за да се снабдят с дърва за огрев. Сега повечето хора в долината се отопляват с нафта, малцина използват дърва дори за кухненските печки.
Напоследък различни предприемачи, предимно от Париж, започнаха да купуват залесените участъци. Изсичат дърветата и ги продават на фабриките за хартия или за огрев, сетне засаждат парцелите с бързорастящи борчета, които се търсят на Коледа. Това се практикува от петнайсет години насам.
За да се прекрати вандалската сеч, преди пет години беше създаден един от първите големи паркове във Франция, наречен на името на Морван. Нашата мелница се намира в западния му край. На запад от нас сечта продължава. Там растат предимно млади борови дръвчета, засадени преди десетина години. Морван вече се слави като „елховата“ столица на Франция.
Наумил съм си да задигна коледно дръвче от някоя ферма за елхи, намираща се извън парка. Намислил съм и куп обяснения, с които да се оправдая, ала не вярвам френският съдия да ги зачете.
Но нямам избор.
Когато показвам на Лор „коледното дръвче“, донесено от мосю Буден, тя е възмутена не по-малко от двама ни с Бен. Бяхме решили да бъдем по-скромни и да се лишим от огромната петметрова елха, която всеки път поставяме в ъгъла отдясно на камината. Невъзможно бе да подрежем клоните й, те не позволяваха да се отваря бюфета и препречваха пътя към тоалетната. Намислили сме тази година елхата ни да бъде по-малка, например триметрова, и да я поставим във воденичния камък от другата страна. Но в момента нямаме никакво дръвче, камо ли триметрово.