През онази нощ тя упорито твърдеше, че сме съсипали живота й. Навярно всеки родител ще бъде неприятно изненадан и разтревожен, ако чуе подобно изявление. Но и двамата с Лор сме имали доста нещастно детство, затова искрено сме се старали да не причиним страдание на нашите деца. Толкова е трудно да изразиш любовта си, особено към хората, които искрено обичаш, да изразиш истинското си уважение и възхищение към тях. Те сякаш те предизвикват да ги оскърбяваш, да се опитваш да наложиш волята си. Може би искат възможност да изразят любовта си към теб чрез покорство и подчинение. Нямам представа какво се върти в съзнанието им.
Сега, докато седя в прекрасния полумрак, отново се заричам да ги изслушвам безпрекословно, да не им позволявам да ме провокират, за да отпразнуваме Коледа като щастливо семейство, което навярно ще бъде за последен път. Сърцето ми отново се свива при мисълта, че Майк няма да бъде с нас, но човек не може да има всичко, нали?
Преди да си легна, стоплям малко вода и прилежно се измивам. Когато съм нервен, се потя обилно и на Лор едва ли ще й бъде приятно да спи до човек, вонящ на диво животно, избягало от зоопарка. Дори се избръсвам. Бен нагласява походното си легло пред камината; когато всички са готови, изгасвам свещите и също си лягам.
Притискам се към гърба на Лорета и в просъница си мисля каква грешка са допуснали хората, когато са започнали да строят къщи с отделни помещения за спане, хранене, готвене и къпане. В това село абсолютно всички семейства живеят като нас — в една стая. Изненадващото е, че това ми действа успокояващо. Но никога не бих го споделил с момичетата. Няма смисъл, едва ли ще ме разберат.
Събуждам се към седем и половина поради неотложна нужда да посетя тоалетната. По принцип вечер избягвам да вземам диуретици, но снощи изгълтах едно хапче заедно със задължителния валиум. Почувствах, че съм вдигнал кръвно, изпитвах стягане в сърдечната област, а кръвта пулсираше в слепоочията ми.
Вземането на диуретик имаше две положителни последствия. Първо, когато ставах през нощта, на два пъти хвърлих дърва в камината, за да поддържам огъня и сега пламъците весело проблясват в мрака. Потръпвам при мисълта да започна деня в ледена стая, докато се опитвам да запаля влажните цепеници.
Оглеждам се и се наслаждавам на спокойствието и на пробуждането на деня.
Второ, кръвното ми се е понижило и се чувствам доволен и спокоен, в мир с целия свят.
Отново обмислям какво ни предстои и всъщност съм загрижен за реакцията на Лор. Но не се страхувам, че чувствата й ще бъдат засегнати.
За мен денят преди Коледа е по-важен и по-вълнуващ от самия празник. Радостното предчувствие и очакването са част от магията. Чувам равномерното дишане на Лор. Бен се е проснал по цялата си дължина върху походното легло, ръцете му висят отстрани. Спи спокойно и непробудно — не се мята, не скърца със зъби, не се стряска от кошмари и не смуче палеца си. Предпочитаме да мислим, че за спокойствието му сме допринесли ние с майка му, защото никога не сме го оставяли да плаче, докато се умори и заспи, никога не сме го изоставяли сам в мрака, когато е искал да бъде с нас. До седмата си годишнина той прекарваше поне половината нощ в нашето легло, обикновено сгушен в мен. Нямах нищо против, дори ми харесваше; мисля си, че да спиш сам е противоестествено. Когато отглеждахме първите ни три отрочета, с Лор бяхме млади и глупави и вярвахме на авторите на различни книги, които твърдяха, че малките деца трябва да бъдат приучени да не напускат леглата си нощем. В резултат и тримата спят неспокойно. Самият аз започнах да спя непробудно едва когато наближих четирийсетте. Напоследък трудно успявам да се унеса дори с помощта на валиума, но тревогите не ми дават покой.
Докато се взирам в таванските прозорчета, забелязвам, че навън започва да се развиделява. Сякаш виждам ясното синьо небе зад клоните, надвиснали над нашия покрив. Стаята бързо се изпълва със светлина.
Предпазливо ставам от леглото, нахлузвам леденостудените си чехли, пристягам разхлабения ластик на пижамата, усилвам газовия радиатор и наливам вода в чайника. Обичам да го пълня през чучура; може би подсъзнателно изпитвам сексуално удоволствие, известна компенсация за неуспеха ми да бъда любовник на жената, която обичам.
Запалвам печката и поставям отгоре тенджера с вода за миене. Промъквам се покрай походното легло, обръщам дънера, който гори в камината и поставям още един. Стайният термометър показва четиринайсет градуса — за един час би трябвало да се повиши до обичайните двайсет. Приближавам се до вратата и отдръпвам дебелите червени завеси, за да проверя данните на външния термометър.